Разкриване

— Мм, чакай да видя… не… не преди… Май се запознахме… около година след това.

— Добре. Помниш ли с кого ходеше преди него? Фернандес мълчеше. Мислеше.

— Нешо, каквото и да е, между теб и приятеля ти през юни преди десет години?

Тя продължаваше да мълчи.

— Разбираш ли какво искам да кажа? — попита я Сандърс. — Десет години са много време. Помня връзката с Мередит, но съм забравил подробностите от последните седмици. Не се сещам как точно приключи.

— Какво си спомняш? — Той сви рамене.

— Още караници, още крясъци. Продължавахме да живеем заедно, но някак започнахме да подреждаме деня си така, че да не се засичаме. Знаеш как става. Засичахме ли се, кавгите почваха. Накрая една вечер жестоко се скарахме, докато се готвехме да излезем. Някакво официално тържество на „Диджи Ком“. Помня, че трябваше да облека смокинг. Замерих я с копчетата за ръкавели и после не можех да ги намеря. Обикалях пода на четири крака и ги търсех. Но когато тръгнахме с колата за тържеството, вече се бяхме поуспокоили и заговорихме за раздяла. Нищо особено. Съвсем разумно. Просто така се получи. И при двамата. Никой не крещя. Накрая решихме, че е най-добре да скъсаме.

Фернандес го гледаше замислено.

— Това ли е всичко?

— Да — сви рамене Сандърс. — Само дето не стигнахме до тържеството.

Нещо прещрака в главата му. Двама души в кола, тръгнали на празненство. Нещо за мобифон. Облечени са официално, отиват на празненството, обаждат се по телефона и…

Не се сещаше. Неясният спомен не изплуваше.

Жената се обажда по мобифона, после… Следва нещо неловко…

— Том! — повика го Фернандес и го разтърси за рамото. — Време е. Готов ли си да се върнем в залата?

— Готов съм — потвърди той.

Докато вървяха по обратния път. към тях се приближи Хелър. Хвърли мазна усмивка към Сандърс, после се обърна към Фернандес.

— Госпожо адвокат, мисля си не е ли подходящ моментът да се споразумеем.

— Да се споразумеем ли? — с престорена изненада понита тя. — Защо?

— Ами нещата не вървят добре за вашия Довереник и…

— За моя довереник нещата вървят чудесно…

— Колкото повече продължава разследването, толкова по-неприятно и неловко ще е за него…

— Довереникът ми изобщо не се чувства така…

— И може би е в интерес на всички да прекратим сега. Фернандес се усмихна.

— Едва ли довереникът ми желае това, Бен, но ако имате предложение, разбира се, че ще го изслушаме.

— Да, имам.

— Добре.

Хелър се изкашля.

— Предвид сегашната основна заплата на Том и надбавките към нея. както и продължителния му трудов стаж във фирмата, сме готови да се съгласим на обезщетение в размер на няколко годишни заплати. Ще добавим известна сума, която да покрие вашия хонорар, други разходи по прекратяването на договора, разходите по търсене на нова работа и всички преки разходи по евентуалното преместване на семейството. Общо четиристотин хиляди долара. Струва ми се, че е повече от щедро.

— Ще видя какво мисли моят довереник — каза Фернандес, хвана Сандърс под ръка и го отведе настрани. — Е?