История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
Отмъщението застигнало потомството на Крум и Симеон. Най-накрая Империята победила. Императорът се отнесъл милостиво към падналия владетел; той получил титлата магистър и заел мястото си сред благородниците на Империята. Брат му Роман бил скопен. Абдикирането на царя освободило Империята от законните й задължения; сега императорът можел да обяви България са свое владение. Същевременно той сложил край и на независимостта на българската църква. Без много шум била закрита патриаршията в Преслав, където било преместено нейното седалище след смъртта на Дамян Дръстърски.408 Като всяка друга провинция на Империята, и България била подчинена на Вселенския константинополски патриарх.
В Източна България, край старите столици на завоевателите на Балканите, народът бил крайно изтощен от войни, за да се противопостави. Но българи живеели и по склоновете на Витоша и Рила, както и в долините и край езерата на Албания и Северна Македония. Дотам не стигнали опустошенията на русите, нито пълчищата на императора, за да се сражават с българите и да жънат плодовете, които те били поливали с кръвта си. Там българите били горди и непокорни, те не искали и да знаят за разпоредбите, издадени край Босфора. Династията на Крум залязла безславно, но точно когато денят преминавал в нощ и мракът се сгъстявал, небето на запад се озарявало в златно и червено.
[#16 Т.е. преди смъртта на константинополския патриарх Теофилакт. Вж. Иванов. Богомилски книги, с. 22 сл.]
[#27 Писмото на Теофилакт, с 374 сл.; Слово Козмы; Синодик на цар Борис, с. 34 сл.; Euthymius Zigabenus. Contra Bogomilos, passim; Евтимий Акмонски, y Ficker. Die Phundagigiten, passim; Тайната книга (у Иванов. Цит. съч.). За вярванията им по-подробно вж. Иванов. Цит. съч., с 24 сл. и Léger. La Littérature Slave.]
[#40 Zonaras, III, p. 512—13, твърди, че Никифор бил подтикнат от маджарско нашествие. Обаче Кедрин (Скилица), II, с 372, на когото се основава хрониката на Зонара, загатва, че това е бил само претекст. Явно нашествието, за което говори Зонара, е плод на погрешно тълкуване на този пасаж у Скиляца.]
[#45 Не е ясно кои са били тезь княгини. Те едва ли са били дъщери на Петър и Мария, както често се смята, тъй като техният брак бил сключен 41 години по-рано, а княгините явно са били съвсем млади. Най-вероятно те са били дъщери или на Борис II (макар че, както подразбираме, той надали е бил достатъчно възрастен за това), или на някой по-голям, но вече починал син на Петър.]
[#51 Относно хронологията вж. Приложение X.]
[#52 „Нестор“ твърди, че руската войска наброявала 10 хиляди души (с. 56), но според по-късните гръцки хронисти тя е била 30 пъти по-голяма (300 хиляди души у Зонара, с. 524; 308 хиляди у Кедрин, II, с. 384). Числото, посочено от „Нестор“, вероятно представлява само броя на русите, но освен тях е имало и печенеги и маджари, а по-късно и българи. Вероятно броят, посочен στ Лъв Дякон (с. 109) — 30 хиляди души — е приблизително точен.]
[#59 Leo Diaconus, p. 126. Този Йоан вероятно е бил внук на пълководеца на Роман I, Йоан Куркуа, брат на дядото на Йоан Цимисхи; баща му се е казвал Роман.]
[#65 Основният извор за този поход е Лъв Дякон (с. 105—159), който е бил съвременник на събитията и разказът му е много изчерпателен. Описанието на Скилица (Cedrenus, II, pp. 392—413) не е така подробно, но съдържа един-два допълнителни факта. Зонара просто го преразказва накратко (III, с 523—32). La Chronique dite de Nestor (pp. 53—59) е неточна и прекомерно патриотична, но разкрива някои факти, като например възпиращото влияние на княгиня Олга. Едно отлично съвременно критично описание на войната може да се намери у Schlumberger. Epopée Byzantine, vol. I, ch. I—III.]
[#68 Ibid., loc. cit. Не е известно кога е бил заловен Роман, нито пък кога е бил скопен. Той се споменава като скопец няколко години по-късно (Cedrenus, II, p. 435), като се казва, че е бил кастриран от паракимомен Йосиф. Двете деца на Борис вероятно са били дъщери, тъй като за тях не научаваме нищо повече.]
408
Вж. по-горе, с 143 и бележките към нея.