История на Първото българско царство

Преди варяжкият княз да се върне в северната си страна, той поискал среща с императора. Двамата владетели се срещнали край брега на голямата река. Йоан пристигнал на кон, с позлатената си ризница, придружен от блестяща свита. Светослав дошъл в малка лодка, като гребял наравно с другите гребци и се отличавал от тях само по това, че простата му бяла дреха била малко по-чиста от техните. На едното си ухо носел златна обица, украсена с два бисера и един гранат, а от бръснатата му глава се спускали два дълги кичура, белег на ранга му. Бил среден на ръст, много добре сложен, русокос, синеок, с орлов нос и дълги мустаци — истински викинг. Разговорът им бил кратък, но двамата смъртни врагове можали най-сетне да се срещнат очи в очи — шведът, който управлявал Русия, и арменецът, император на ромеите — след дългата борба за земята на българите.

И така, Светослав потеглил безславно обратно към Киев, като се спуснал с ладиите си по Дунав и покрай черноморския бряг стигнал до устието на Днепър. След това той започнал трудното си пътешествие нагоре по реката, през земите на печенегите. Там го заварила зимата и към униженията му се прибавили студът и гладът. В това време печенегите, забравяйки за отредите, които му били изпратили помощ, ликували от неговото поражение и дебнели нетърпеливо. Те не можели да повярват, че се връща с прази ръце. Старият имперски пратеник Филотей Евхаитски се намирал при Куриа, главния вожд на печенегите, и преговарял за мир, според който те се задължавали никога вече да не преминават Дунава. Но когато от името на императора помолил печенегите да проявят милост и да пропуснат русите през земите си, те гневно отказали. Рано през пролетта Светослав отново поел нагоре по Днепър. Печенегите го очаквали в засада при големите прагове и когато се появил, нападнали го и го убили. От черепа му те направили чаша — така, както бил постъпил Крум с черепа на един император.406

Съвсем различно било завръщането на Йоан. Той останал известно време в Дръстър, който преименувал на Теодоропол, в чест на светеца, който се бил сражавал на негова страна. След това потеглил триумфално на юг, следван от българското царско семейство. Цяла Източна България била под властта му, от Преслав на Дунава и новия Теодоропол до Филипопол и Еркесия, чак до морето. Той се надявал скоро да наложи законната си власт инад по-бедните, но размирни западни области. Междувременно Йоан отпразнувал победата си в Константинопол. Дългата и пищна процесия преминала по триумфалния път от Златните врата до „Св. София“. След редиците от воини и пленници вървяла златна колесница, която носела най-ценния трофей — иконата на българската Богородица. Не е известно откъде е била взета тази икона, но инператорът извънредно я почитал и я бил загърнал с мантията на българските царе. След нея яздел император Йоан на белия си кон, а след него вървял пеша царят на българите. В църквата Йоан положил иконата и короната на българските царе в олтара на Божията премъдрост; короната се отличавала с изключителна пищност и красота. След това той отишъл в двореца, където пред всички велможи на Империята българският цар Борис се отказал от престола си.407