История на Първото българско царство

Междувременно неговите войници обсадили двореца — огромна, добре укрепена група от сгради, образуващи, както при Големия дворец в Константинопол, град в самия град. Русите се съпротивлявали с известен успех, докато накрая императорът прибягнал към помощта на огъня. Сградите на двореца били обхванати от пламъци; част от русите загинали в тях, други били принудени да излязат на открито, където намерили смъртта си. Свенкел, с малка група войници, успял да си пробие път през императорската армия и избягал в Дръстър. Така до вечерта целият Преслав бил в ръцете на императора.

Утрото на Разпети петък настъпило сред купища димящи развалини и улици, задръстени от трупове. Това бил краят на Велики Преслав — градът, който само допреди няколко години бил най-големият и най-богатият от всички градове в Източна Европа, с изключение единствено на Константинопол. Император Йоан прекарал там Великден, като възстановил реда и дал почивка на войската си, а междувременно изпратил на Светослав в Дръстър рязко послание, с което го приканвал или да сложи оръжие и да моли за милост, или да излезе срещу имперските войски, за да бъде сразен. След няколко дни императорът потеглил с цялата си войска към Дръстър. Преди да напусне Преслав, той поправил донякъде разрушените укрепления и преименувал града на свое име, Йоанопол. Оттук нататък той щял да бъде незначителен провинциален град на Империята, отличаващ се единствено с огромните развалини.

Когато разбрал за поражението на войските си, Светослав изпаднал в дива ярост. В лагера му с Дръстър имало голям брой българи заложници или хора, заставени насила да му помогнат; върху тях той излял гнева си. Тъй като подозирал сънародниците им в предателство, знаейки, че в техните очи властта на императора е за предпочитане пред неговата, той решил чрез насилие да ги принуди да му сътрудничат, оковал във вериги българите, който държал в ръцете си, и обезглавил всички знатни граждани и боляри, общо 300 на брой.403 По-късно, с наближаването на императора, той освободил обикновените българи и ги включил в своята войска, но заповядал на съюзниците си печенеги безмилостно да ги избиват, ако направят опит за предателство или бягство.