Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Володиовски беше силно трогнат и зарадван; той се хвана за кръста, горд със своята Башка.
Възгласите продължаваха без прекъсване. Най-сетне керванът излезе от гората и веднага пред очите на новопристигналите се показаха внушителни дървени постройки, издигнати в кръг на възвишението. Това беше хрептьовската станица, видима като в бял ден, защото навсякъде около нея горяха огромни огньове, в които бяха нахвърлени цели дървета. Но и вътрешният плац беше пълен с огньове, само че по-малки, за да не направят пожар.
Войниците сега угасиха борините, но всеки смъкна от рамото си било мускет, било пушка или пищов и загърмяха в чест на Баша.
Пред оградата от колове излязоха и оркестри: рицарският, съставен от тръби, казашкият — от литаври, барабани и разни многострунни инструменти, и накрай липковският, в който според татарския обичай първо място държаха пронизителните свирки. Лаят на войнишките кучета и ревът на изплашения добитък още повече засилваха врявата.
Сега конвоят остана назад, а напред яздеше Баша, като от едната й страна беше мъжът й, а от другата — пан Заглоба.
Над портата, окичена чудесно с елови клонки, се чернееше надпис върху ципи от мехур, намазани с лой и осветени отвътре:
— Vivant! Floreant!164 — крещяха войниците, когато малкият рицар и Баша се спряха, за да прочетат надписа.
— За Бога! — каза пан Заглоба. — Та нали и аз съм гост, но ако това пожелание за размножаване се отнася и до мене, нека гарваните ме изкълват, ако зная какво да правя с него.
Пан Заглоба обаче намери отделен надпис за себе си и го прочете с голямо задоволство:
Володиовски се много развесели и покани офицерите, също и рицарите на вечеря при себе си, а за войниците заповяда да изтъркалят една-две бъчви водка. Одраха и няколко вола, които веднага бяха сложени да се пекат на огньовете. Стигна обилно за всички; дълго през нощта станицата ехтеше от възгласи и мускетни гърмежи, та страх обзе разбойническите банди, скрити в ушицките долища.
Двайсет и трета глава
Пан Володиовски не стоеше без работа в своята станица, а и хората му живееха в непрекъснат труд. Сто души, а понякога и по-малко оставаха като гарнизон в Хрептьов, а останалите бяха в непрекъснати обиколки. Най-големи отреди биваха пращани да претърсват ушицките долища и те живееха сякаш в непрекъсната война, защото разбойническите банди, често твърде многобройни, оказваха силна съпротива и много пъти трябваше да водят формални битки с тях. Такива експедиции продължаваха по пет-шест дена, дори по петнайсетина. По-малки разезди пан Михал изпращаше чак към Брацлав за сведения за ордата и за Дорошенко. Задача на тия разезди беше да докарват пленници за разпит, иначе казано, да ги ловят в степите; други слизаха надолу по Днестър до Могильов и Ямпол, за да поддържат връзка с комендантите, оставени по тия места; трети бдяха откъм влашката страна; четвърти правеха мостове, поправяха някогашния път.
Тая област, в която цареше толкова голямо движение, постепенно се успокояваше; по-мирните жители, които не обичаха разбойничеството, лека-полека се връщаха в изоставените селища, отначало тайничко, после все по-смело. В самия Хрептьов надойдоха разни еврейчета занаятчии; понякога се отбиваше и някой по-значителен търговец арменец, все по-често идваха дребни пътни продавачи: и пан Володиовски не напразно се надяваше, че ако Бог и хетманът го оставят за по-дълго време тук като комендант, с течение на времето тези подивели места ще придобият съвсем друг вид. Сега всичко това беше само начало, предстоеше да се направи още много; пътищата още не бяха безопасни; разюзданото население с по-голяма готовност поддържаше връзки с разбойниците, отколкото с войската и по най-дребен повод отново се криеше в скалните пропасти; през бродовете на Днестър често се прокрадваха шайки, съставени от власи, казаци, унгарци, татари и Бог знае още какви; те нахълтваха из страната, нападаха по татарски села и градчета и заграбваха всичко, което можеше да се заграби; още нито за миг по тия места не можеше ръката да остави сабята или мускетът да се закачи на гвоздей, но началото беше вече сложено и бъдещето се очертаваше благоприятно.
162
Растете (лат.). — Бел.прев.
163
Размножавайте се (лат.). — Бел.прев.
164
Да живеят! Да цъфтят! (лат.). — Бел.прев.