Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
През следващите няколко месеца Алдо Савини виждаше „Принцесата“, както я наричаше мислено, доста често. Тя винаги идваше при него с някаква странна молба, която го стимулираше като библиотекар в същата степен, в която видът й му действаше като мъж. Златната книга, инвентарни книжа, завещания, удостоверения за раждане и смърт, писма, фактури и какво ли не. И той винаги намираше всичко. Въпросите й, задавани с перфектен венециански акцент, също събуждаха любопитството му. И винаги се въртяха около един и същи човек — Корадо Манин. Дори и Алдо Савини, с неговия затворен начин на живот, бе чувал за този човек. Принцесата започна да го преследва с нови въпроси, когато установи, че Алдо е учил палеография в университета в Болоня и би могъл да разчете старите писма и текстове там, където нейните способности я предаваха. Дали тези документи споменават някъде за Корадо Манин? А онова огледало, което контеса Дандоло е дарила на църквата „Фрари“, то от Манин ли е? В онези фактури за двореца „Бруни“ фигурира ли полилеят на Манин? През коя година е построен дворецът? А в тези търговски регистри какво пише — Манин или Марин? В тези смъртни актове, изброяващи случаи на отравяне, този символ живак ли означава или нещо друго? Алдо Савини се прехласна по това търсене така, както се прехласна и по нея. Беше повече от сигурно, че в „Ка’Фоскари“ някой също й оказва помощ, тъй като тя сновеше непрекъснато от библиотеката до университета и обратно, за да търси нови следи. Не след дълго той установи, че човекът, който й помагаше, бе Ермано Падовани — именит учен, чието име седеше на множество томове в тяхната библиотека. През някои недели Принцесата не идваше, но Алдо знаеше, че тя продължава издирванията си на друго място — както ставаше ясно, професор Падовани й бе осигурил неограничен достъп до най-древните и най-строго пазени архиви на града.
В романтичните си представи Алдо Савини се превърна в рицар, защитник на каузата на красивата руса Принцеса. Виждаше се как се изправя срещу черния рицар — Ермано Падовани, в тълкуване на библиографските списъци. И бе твърдо решен да й помогне пръв да направи своя пробив, преди професора, така че да се превърне в нейния герой.
Зимата беше студена и през дългите мрачни месеци рицарските фантазии на Алдо Савини взеха нов обрат. Защото не след дълго стана ясно, че Принцесата е бременна. Той видя как коремът й се издува, как ангелското й лице се закръгля и как тя заприличва на херувим. Веднъж я забеляза, потънала в данните на поредния търговски регистър, с коса, отметната от едната страна на лебедовата й шия, да си записва нещо в тетрадка, поставена върху корема й. Библиотекарят едва не припадна. Той, Алдо Савини, щеше да я спаси от лапите на подлия изкусител, който и да е той! Ще й помогне да довърши търсенето си. Но за да допринесе за този пробив, се налагаше да помисли добре.
А после, един ден, пробивът настъпи.
От няколко седмици Алдо започваше да забелязва, че в проучването започват да се прокрадват определени френски елементи. Въпроси за товарителници, за двореца „Версай“, за търговията със стъкло до Париж, за двора на Луи XIV, Краля Слънце. А после го озари прозрение — ако Принцесата се интересуваше от някой европейски двор от седемнайсети век, има само една вездесъща личност, която винаги би могла да й помогне — персонаж, произлизащ от същия този град.
Венецианският посланик.
Принцесата се развълнува безкрайно, когато той й показа документа. След като го прочете три пъти, тя завлече големия куп писма до бюрото му със скорост, която го накара да се уплаши за положението й, вече доста напреднало. А после започна да го моли да й направи копие, докато той не отстъпи — занесе въпросното писмо до служебната стая, където се съхраняваха специализираните скенери и принтери. Квадратни и много скъпи, тези машини можеха да копират дори най-крехкия пергамент с помощта на инфрачервена лазерна технология. Тези документи не биваше да бъдат излагани на безмилостните светлинни лъчи на обикновения офис ксерокс. Нежно и внимателно Алдо Савини копира листите от писмото и ги отнесе обратно на Принцесата, която чакаше на бюрото му. Тя грабна страниците и ги вдигна над корема си с лице към себе си, като че ли не искаше детето й да ги прочете. Изглеждаше развълнувана и като че ли не особено щастлива. И въпреки това не забрави добрите си обноски и го дари с една от своите перлени усмивки.