Стъкларят от Мурано

Пое в ръка най-голямата тръба и бръкна в огъня, за да вземе от разтопения кристал. Когато усети горещината, която лумна в лицето му, той отново си спомни Данте, но този път любимия си куплет: „И оттам заваля вечната жар, и както огнивото запалва праханта, и жарта запали пясъка.“ И Корадино също палеше вече пясъците, извличайки кристална красота от шепа прах. Пое толкова голямо количество топилка в края на тръбата си, че трябваше непрекъснато да върти тръбата, докато издуваше балончето.

— Майсторе — обади се объркано Жак, — мислех, че ще правим огледала, а не стъкло, нали?

Без да спира с духането, Корадино извърна очи към него. И в тях играеха весели пламъчета.

Когато балончето беше издуто, Корадино завъртя тръбата и го прехвърли върху лопатката си. След това го отнесе до ваната с вода и го остави да се носи отгоре й като шамандура. Докато балончето изстиваше, той грабна един остър нож и бързо го проряза през центъра по дължината на сферата, докато тя не се отпусна върху повърхността на водата, а кехлибареното стъкло започна да изстива върху повърхността й като плоско кристално огледало.

— О! — ахна благоговейно Жак. — Значи така се прави!

Корадино приклекна и огледа с опитно око повърхността на водата. Кимна и отговори:

— Да, така се прави. Открих този метод случайно, но това е единственият начин да направиш огледало с такива размери и с абсолютно равна дебелина.

— А водата?

— Когато е овладяна, водата е абсолютно плоска, независимо дали е на земята или в съд. Тя е оригиналното огледало — огледалото на природата. Дори и да наклониш съда, в който се намира, тя винаги ще заеме накрая хоризонтално положение. Надявам се само френските води на вашата мръсна река да успеят да правят същото фино стъкло като сладката аква на венецианската лагуна. А сега трябва да облечем новороденото! — Вдигна внимателно изстуденото огледално стъкло и го постави върху повърхността на съседната ваничка, в която имаше разтопена сребърна смес, но толкова ярка, че самата тя приличаше на огледало. — Това е смес от живак и сребърен сулфат — поясни Корадино, — но е само на повърхността. На дъното й също има вода.

— Но защо, майсторе?

— Защото тези сребърни смеси са много скъпи. Даже и за вашия крал би било твърде непосилно да напълни цялата вана с тях. Но пък на повърхността има достатъчно, за да покрие огледалото с необходимата дебела покривка, та да даде отражение. Когато покриваш повърхността на ваната, трябва много да внимаваш, за да не остават празни места — ако има такива, някои части от стъклото ще останат непокрити и отражението няма да е добро. А с живака внимавай — това е много вредна съставка, която влиза лесно в кожата на човека. Мнозина от нашия занаят са намерили смъртта си от нея. Лично аз дори познавам един. — Усмихна се на черния си хумор, когато си спомни как бе имитирал отравяне с живак, като почерни езика си с въглен и остави слюнката си да се стече от устата му на „смъртното му легло“. Но когато се сети как се е почувствал Джакомо, когато е видял тази гледка, усмивката му замръзна.