Непрогледност

— Извинете — каза той. — Тук не се пуши.

Анджело затърси нервно къде да остави димящата цигара. Серино го сграбчи за ръката и с жест му показа да не мърда.

— Ако ни се пуши, ще пушим — рече той. — Както ти казах, когато ми се обади по телефона, докторе, малко съм разочарован от теб и нямам нищо против да го подчертая още веднъж.

— Ами апаратурата! — възкликна Джордан и посочи към лампата с визьора. — Димът я поврежда.

— Зарежи апаратурата, докторе! — отсече Серино. — Я ми кажи сега защо разтръби из целия град в какво състояние съм.

— За какво говорите? — попита Джордан.

Още от разговора по телефона разбра, че Серино е ядосан. Предполагаше, че е, защото чакаха подходяща роговица за трансплантация. Но това, което му каза Серино, съвсем го изненада.

— Говоря за един детектив на име Лу Солдано — рече Пол. — И една мацка, д-р Лори Монтгомъри. Говорил си с мацката, тя е говорила с детектива, а детективът довтаса при мен. И ще ти кажа нещо, докторе. Това ме вбесява. Исках да не се разчува за моята малка злополука. Заради работата, нали разбираш.

— Ние, лекарите, понякога обсъждаме случаите — каза Джордан. Изведнъж му стана много топло.

— Я не ме баламосвай, докторе — изсмя се Серино. — Чух, че тази твоя колежка е съдебна лекарка. В случай че не си забелязал, аз още не съм умрял. И ако вие двамата сте го обсъждали чисто професионално, тя нямаше да се раздрънка пред детектив, който разследва убийства. Измисли по-убедително обяснение.

Джордан беше объркан. Не знаеше какво да каже.

— Като теглим чертата, докторе, просто не си спазил професионалната тайна. Нали така се изразявате вие, лекарите? Доколкото разбирам от тия неща, като нищо ще се посъветвам с някой адвокат и ще те съдя за това.

— Не съм сигурен… — Джордан не можа дори да довърши фразата. Моментално осъзна колко е уязвим от правна гледна точка.

— Стига си увъртал — каза Пол Серино. — Вероятно няма да ходя при адвокат. Знаеш ли защо? Имам куп приятели, които вземат по-евтино от адвокатите и пипат по-ефикасно. Знаеш ли, докторе, моите приятели са донякъде като теб: специалисти по коляновите капачки, костите на краката и пръстите на ръцете. Представям си какъв хирург ще си, ако случайно ръката ти бъде премазана от вратата на някоя кола.

— Господин Серино… — каза Джордан с примирителен тон, но другият го прекъсна.

— Нали бях ясен, докторе? Разчитам да не дрънкаш повече. Прав ли съм?

Джордан кимна. Ръцете му трепереха.

— Виж сега, докторе, нямам намерение да ти играя по нервите. Искам да си във форма. Защото трябва да направиш така, че и аз да съм в добра форма. Зарадвах се, когато сутринта сестрата се обади да ми каже, че мога да постъпя за операция.

— Аз също се радвам — каза Джордан, опитвайки се да си възвърне част от професионализма и присъствието на духа. — Късметлия сте. Обикновено се чака дълго.