Непрогледност

Отново двамата мъже заеха позиции от двете страни на вратата с пистолети, вдигнати до главите им. Анджело завъртя дръжката и рязко отвори.

Успя да направи една крачка навътре, когато в полумрака към него се хвърли ръмжащо куче. То го удари с лапи по гърдите и го блъсна назад през вратата до насрещната стена на коридора. Захапа го през якето и ризата, дори закачи малко от кожата. Анджело не беше сигурен, но май беше доберман. Беше твърде дълго и слабо за булдог, въпреки че беше зло. При всички положения му бе изкарало ангелите и го бе вцепенило.

Тони действаше бързо. Отстъпи встрани и застреля кучето от упор в гърдите. Беше сигурен, че е стрелял точно, но кучето не трепна. С ръмжене то откъсна още едно голямо парче плат от якето на Анджело и го изплю. След това му се нахвърли отново.

Тони изчака, преди отново да натисне спусъка. Този път го улучи в главата и животното моментално се свлече и тупна на пода с плътен глух звук.

Чу се женски писък и Анджело отново изтръпна целият. Жената в къщата се бе събудила тъкмо навреме, за да види как бе убито кучето й. Беше застанала на няколко стъпки от долния край на леглото, лицето й беше изкривено от ужас.

Тони вдигна пистолета и пак се чу съскащото думкане. Писъкът на жената секна. Тя вдигна ръка към гърдите си, после я дръпна и погледна петното кръв. На лицето й се четеше объркване, сякаш тя не можеше да повярва, че е била улучена.

Тони прекрачи в стаята. Вдигна отново пистолета и стреля от упор в средата на челото й. Като кучето, и тя моментално се свлече като чувал на пода.

Анджело отвори уста, но преди да каже нещо, от първия етаж се чу ужасяващ вик, съпругът се качваше по стълбите с ловна двуцевка дванадесети калибър. Държеше я с две ръце на равнището на кръста си.

Анджело почувства какво ще стане и се хвърли на пода тъкмо когато пушката изгърмя с мощен трясък. В затвореното пространство звукът беше страхотен, ушите на Анджело писнаха. Концентрираният сноп сачми проби двадесетсантиметрова дупка в стената на мястото, където беше стоял Анджело.

Дори Тони трябваше да реагира инстинктивно и се хвърли встрани, за да избегне отворената врата на стаята. Вторият откос мина по цялата й дължина и изби един от задните прозорци.

От позицията си на пода Анджело стреля с валтера бързо два пъти, улучвайки съпруга в гърдите и брадата. Силата на куршумите спря човека, със забавени движения той се наклони назад, после с ужасен трясък падна по стълбите и се спря на долния етаж.

Тони се показа отново от спалнята и изтича надолу по стълбището, за да изстреля още един куршум в главата на поваления мъж. Анджело стана и вдигна пътната чанта от пода. Трепереше. Никога не беше срещал смъртта толкова отблизо. Втурна се надолу по стълбите с треперещи крака и каза на Тони да се махат.

Когато стигнаха предната врата, той се изправи на пръсти, за да погледне навън. Не му хареса това, което видя. Пред сградата се беше събрала групичка хора, които се взираха във фасадата й. Без съмнение бяха чули звъна на счупените стъкла, когато бе разбит прозорецът на спалнята. Може би бяха чули и двата изстрела на пушката.