Непрогледност

Беше устояла на изкушението да се промъкне и да погледне Фонтуърт. Калвин щеше да се вбеси, ако я забележеше.

Лори погледна часовника си. Беше минало доста време. Можеше да се промъкне долу и да види дали Фонтуърт е открил нещо. Тъкмо бе станала, когато дойде Лу.

— Излизаш ли? — попита той.

Лори седна отново.

— Май е по-добре да не излизам.

— Така ли? — рече Лу; личеше, че не разбира за какво става въпрос.

— Дълга история — каза Лори. — Как си? Изглеждаш капнал.

— Наистина съм капнал — призна Лу, — на крак съм от три часа, а на аутопсиите с другите, а не с теб, си е пълна скука.

— Свършиха ли? — попита Лори.

— Не, по дяволите — отвърна Лу. — Но аз свърших. Вече не издържам. Ала тия двамата сигурно ще аутопсират чак до довечера, за да приключат с четирите трупа плюс кучето.

— Кучето ли?

— Гонче — каза Лу, — в една от къщите убиецът е очистил, освен мъжа и жената, и кучето. Но само се шегувам. Не правят аутопсия на кучето.

— Намери ли нещо? — поинтересува се Лори.

— Не зная. Куршумите май са със същия калибър както при убийствата в Куинс, но нека първо видим резултатите от балистичната експертиза, за да сме сигурни, че са от същото оръжие. А балистичната експертиза се бави, разбира се, със седмици.

— Хрумна ли ти нещо? — запита Лори.

Лу поклати глава.

— Ами, хрумнало! Убийствата в Куинс като че бяха свързани помежду си с ресторантите, но двамата убити долу нямат нищо общо със заведения за обществено хранене. Единият е бил важен банкер, помогнал много в предизборната кампания на кмета. Другият е от ръководството на голяма аукционна къща.

— Все още никаква връзка с организираната престъпност? — попита Лори.

— Не — потвърди Лу. — Но продължаваме да търсим в тази насока. Няма съмнение, че са пипали професионалисти. Изпратил съм още два екипа следователи да разследват убийствата. С трите екипа в Куинс и новите два хората ми свършват. Единственото положително засега е, че икономката в една от къщите е още жива. Ако оживее, ще разполагаме с първия свидетел.

— Жалко, че не мога да направя нищо с тези случаи от смърт от свръхдоза — каза Лори. — Поне един да не беше умрял! Де да имах и аз неколцина следователи, щях да се опитам да открия кой доставя кокаина, погубващ всички тези хора.

— Смяташ, че източникът е един?

— Сигурна съм — рече Лори.

Обясни как Питър го е установил научно. Точно в този момент радиовръзката на Лу изписука. Лейтенантът провери номера.

— Понеже стана дума за хора — каза той, — търси ме едно от моите момчета. Мога ли да използвам телефона ти?

Лори кимна.

— Какво има, Норман? — попита Лу, след като се свърза.