Непрогледност

— И ти смяташ, че след всичко това аз ще се срещам с него? — недоверчиво попита тя. — Обиждаш ме!

— Ами отде да знам — добродушно рече Лу. — Ти изобщо не спомена за него.

— Мислех, че е ясно — каза Лори. — А и след толкова съвместна работа можеше да попиташ.

— Извинявай! — рече той. — Просто се страхувах, че все още се срещате. Нали ти признах, че винаги съм те ревнувал много от него.

— Той е последният, от когото трябва да ревнуваш — заяви тя. — Джордан щеше да е щастлив, ако имаше и половината от твоята честност и почтеност.

— Аз пък да имах половината от образованието му — възрази Лу. — Или пък от неговата изтънченост. Пред него винаги се чувствам човек второ качество.

— Това е само лустро — каза Лори. — Единственото нещо, което го интересува, са парите. Неприятно ми е, че и с Джордан, както и със Серино не бях прозорлива. Той ме замая с упоритостта и самоувереността си. Ти веднага го разбра що за човек е, но аз не можах, въпреки че ме предупреди.

— Вината не е твоя — рече Лу. — За разлика от мен мислиш, че хората са добри. Аз съм цинично копеле, а ти не. А и нямаш моите предразсъдъци поради произхода си.

— Трябва да се гордееш със своя произход — каза Лори. — В него се корени честността ти.

— Тъй де — отвърна той, — само че предпочитам да съм следвал в Харвард.

— Когато ти казах, че тази вечер съм заета, се надявах да предложиш да се видим утре или другата седмица. Колкото и прозаично да ти звучи, довечера ще ходя при родителите си. Ще дойдеш ли с мен?