Военна морга

— Бил е в Салем. И то не с децата си.

— Не знаех. Не разбирам защо ти знаеш, нито защо това е от такова значение.

— Съвсем доскоро не беше от значение — каза Бентън.

Отново се вгледах в кубинките му, в тъмните панталони с фланелена подплата и външни джобове за пълнители и фенерчета; панталони, каквито носеше, когато работеше на открито, когато отиваше на местопрестъпление или на експедиция за взривяване и обезвреждане на експлозиви с полицията или с ФБР.

— Къде беше, преди да ме вземеш при Ханском? — запитах го аз. — Какво си правил?

— С много неща трябваше да се справя, Кей. С повече, отколкото очаквах.

— С работно облекло ли беше, когато ме взе от военната база? — Хрумна ми, че тогава може да е бил с други дрехи. Че после се е преоблякъл. Че може би още нищо не е направил, но се подготвя за някаква задача.

— Имам сак в колата, нали знаеш — каза Бентън. — Никога не съм сигурен кога ще ме повикат.

— Къде ще ходиш? Обадили ли са ти се да отидеш някъде?

Погледна ме, после обърна поглед към прозореца и белия като тебешир снежен хоризонт на нощния Бостън.

— Луси спомена, че си говорил по телефона. — Не се отказвах от опитите да измъкна информация от него, макар да знаех, че точно сега няма да я получа.

— Непрекъснато говоря. И ще ми се наложи да проведа още разговори; повече, отколкото предполагах — каза той и замълча.

Нямаше да каже нищо повече. Беше тръгнал нанякъде. Беше разговарял с някого, очевидно по неприятен повод, но точно сега нямаше да сподели нищо. Съвършена откритост и пълно щастие. Ако подобно нещо съществуваше, то беше само алюзия, намек за онова, което през повечето време не притежавахме.

— Срещнали сте се в сряда, а после и в четвъртък. Обсъждали сте случаите на Уоли Джеймисън и Марк Бишъп тук, в Центъра за съдебномедицинска експертиза — върнах се отново към темата. — Допускам, че Джак е присъствал и на анализа на случая с Марк Бишъп. Че е участвал и в двете събирания. А преди, когато разговаряхме в колата, ти не спомена за това.

— Просто дреболия. Беше преди повече от пет часа. Както ти е известно, оттогава се случиха много неща. Не на последно място и едно ново убийство, както осъзнахме. Третото поред.

— Намираш връзка между мъжа от Нортънс Удс, Марк Бишъп и Уоли Джеймисън.

— Твърде възможно. Всъщност да, бих казал.

— А срещата миналата седмица? С Джак? Бил е тук — настоях.

— Да. Миналия вторник и сряда. В кабинета ти.

— Какво искаш да кажеш с това, в кабинета ми? В тази сграда? На този етаж?

— В личния ти кабинет — посочи Бентън съседната врата.

— Джак е провел събрание в кабинета ми. Разбирам.