Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Няма да има размяна без пари!
— Тогава ще ги измъкнем. Ще се погрижим и за Дулич — отговори Праймър.
„Сигурен съм, че ще се погрижите“ — помисли си Нокс, докато се чудеше доколко човек като Дулич би могъл да е незаменим за Брайън Праймър.
— Дръж телефона си подръка! — заръча Праймър и линията прекъсна.
Нокс стигна до ъгъла на улицата и поглеждайки наляво, видя кубичните бели сгради, които представляваха корпусите на болница „Хуашан“. През първите няколко часа от приемането в реанимация щеше да е трудно да се добере до Дулич, но след това…
Бдя нащрек известно време, очаквайки появата на полиция, която така и не дойде. Измина час. Праймър беше прав: „инцидентът“ с Дулич явно бе сметнат просто за поредната случайност.
Въпросът беше за колко време нещата щяха да останат така.
18:20 часа
квартал Чаннин
Шанхай
— Нещата станаха напечени, Грейс — каза Нокс веднага щом се върна в тайната квартира. — Приоритет номер едно е да измъкнем Сержанта оттук.
— Компанията ще се погрижи за господин Дулич…
— Компанията ще се престори, че той не съществува — прекъсна я Нокс.
— Не и господин Праймър.
— Вярвай ми, така е. В действителност Сержанта вероятно въобще не съществува. Сигурно и той е нает по договор също като теб и мен и не фигурира никъде във ведомостите им за заплати, въпреки че работи за тях. Това е специална вътрешна уговорка, направена именно за случаи като този.
— Също като Еди — замислено изрече Грейс.
— Да, точно така — съгласи се Нокс. — Всичко зависи от това колко добра е документацията. За другото си има начини.
— Не може на сериозно да смяташ, че ще успееш да го измъкнеш от болницата — недоверчиво го изгледа тя.
— А мога ли?
— Няма как да се грижим за него! Доколкото ми описа в какво състояние е…
— Недей да се спичаш толкова! — скара й се Нокс.
— Моля? — не го разбра тя.
Не й преведе фразата.
— По някое време ще разберат, че е американец. Зъбите му, пломбите — това ще го издаде. Ще му направят рентгенови снимки. Ще видят татуировките му. Има си начини… — заключи той.
— Сега трябва да се съсредоточим само върху Еди и господин Данър — настоя Грейс.
— Сержантът беше източникът за получаване на парите за откупа — каза Нокс и й предаде разговора им от рибния пазар, включително и това, че парите трябваше да се вземат от пристанище Гуанжу. Това вече нямаше как да се случи.
— Без Сержанта нямаме плащане на откупа…
— А има ли възможност сами да ги измъкнем оттам? — почуди се тя след кратък размисъл.
— Само ако можеше… — Нокс я погледна. Грейс изглеждаше изтощена, трябваше да поспи и определено и двамата да хапнат нещо.
— Добре. Нека все пак да напредваме стъпка по стъпка. Може би файловете на Лу са в дигиталната фоторамка. Навярно тези числа ще ни разкрият нещо, което не знаем — каза той, въпреки че вече не го вярваше. Изведнъж обаче прозря, че те можеха да са средството, което да ги доведе до края. — От самото начало гледаме на това по грешен начин — заяви той.
— Как така? — не разбра Грейс.
— Ами изглежда, всички искат да се доберат до счетоводните записи на Лу, нали?
— Да, може да се каже…
— Значи този, който ги притежава, ще има власт над останалите, нали така? А властта значи предимство.
— Числата винаги разкриват повече, отколкото очакваме — отвърна тя като истински съдебен експерт-счетоводител.
— Но пропускаш най-важното — възрази Нокс.
— И кое е то? — ядосано попита тя.
— Ще трябва да съберем отнякъде пари, за да платим откупа.
— Наясно съм с тази необходимост…
— В такъв случай може би разполагаме с нещо за продан — усмихна се Нокс.
Двадесет минути по-късно Нокс седеше на дивана пред пробната в един бутиков магазин за дрехи.
— Знаеш ли какво значи изразът „Не вземай пленници“? — попита я той, докато Грейс пробваше дрехи от другата страна на плътната завеса. Отдолу се виждаха само босите й крака. Дребната китайка — собственичка на магазина, беше в предната част и се занимаваше с клиент.
— Чувала съм го и преди — отвърна Грейс.
— Значи „довършвай всичко докрай“. Затова и двамата трябва да си сменим дрехите. Не можем да изглеждаме познати, в случай че някой от онези е отвън на улицата.