Смърт и малко любов

Най-сетне Турбин клъвна на примамката.

— Щом всичко е така, както току-що ни го описахте, с какво би се занимавала Еля, ако се омъжеше за вас? — презрително попита той. — Може би ще я научите да чете? Или ще й измислите друго развлечение?

— Разбира се — оживи се Марат. — Първо, тя ще бъде стопанка на дома ни. Ще приема гости, ще облича вечер официална рокля, ще слага украшенията си и ще блести в гостната. Но това е така — между другото, нещо второстепенно — нали обещах да не заострям вниманието върху паричния проблем. И второ, най-важното: ще отглежда децата ни — чудесни, красиви, здрави малчугани. Ролята на майка е най-главната роля, която трябва да изиграе една жена. Точно с това ще се занимава при мен Еля.

— Със същия успех тя ще се занимава с това и като моя съпруга — високомерно отговори Турбин. — И ви уверявам, че няма да скучае.

— Определено! — разсмя се от сърце Марат, изпитвайки облекчение, задето разговорът бе стигнал до момента, който бе търсил, и вече можеше да хвърля козовете си. — Ще роди негърче с две глави и по цели дни ще го мие и избелва, а докато си почива, ще му шие еднакви шапчици за всяка глава. Голяма веселба ще бъде!

— Нещо не ви разбрах — бавно произнесе Турбин. — Изяснете мисълта си, ако обичате. — Очите му съвсем потъмняха, а лицето му стана напрегнато и страшно.

— Не се преструвайте, младежо, прекрасно знаете какво е потомството на родители като вашите. Вие сте извадили късмет, природата си е починала чрез вас, а във вашите деца ще си върне изгубеното — не се съмнявайте. Или може би Еля не знае за вашата великолепна наследственост? Скрили сте от нея, така ли?

Турбин рязко се наведе, сграбчи Марат за ризата и силом го вдигна на крака.

— Обяснете какви ги дрънкате! Какво общо има тук наследствеността? Какво съм скрил от Еля?

Латишев се изтръгна от ръката му и отстъпи назад. Еля стоеше до тях и ги гледаше с широко отворени очи — нямаше сили дори да продума. Беше успяла да си облече блузката и сега стоеше стъписана, държеше в ръце лекия си копринен панталон и не знаеше какво да прави с него.

— Еленка, нима твоят бъдещ съпруг не ти е казал кои са родителите му?

— Майка му е пенсионирана лекарка — отговори момичето, което не разбираше какво става.

— А баща му?

— Бащата на Валера е починал много отдавна. Бил е офицер.

— Ама сериозно ли? — радостно се усмихна Марат. — Принуден съм да те разочаровам, дечко. Бащата на твоя скъп Валера е жив и здрав и хронично е пиян като талпа. Нещо повече — два пъти е осъждан. И знаеш ли за какво?

— Какви ги плещите! — избухна Турбин. — Що за глупости!

— Не са глупости, попитайте майка си, тя ще ви разкаже как вашето татенце е задоволявало сексуалните си потребности с трупове. Сигурно е изпитвал огромно удоволствие. Освен това тя ще ви разкаже, че е можел да го прави, защото е работел като санитар в моргата.