Смърт и малко любов

Валерий й хвърли унищожителен поглед: тя не биваше да влиза в разговор с този негодник, който се стреми да разруши отношенията им и дори не смята за нужно да крие това.

Марат разкопча ризата си, изпружи нозе и шумно се протегна. Не се страхуваше от студената вода и би се изкъпал с удоволствие, за да се ободри малко и да премахне тежкото замайване, което още не бе отминало, въпреки кафето и бързото шофиране. Но не биваше да оставя двойката насаме, за да не си изработят линия на поведение спрямо него. Разбира се, те не бяха го очаквали тук и със сигурност не бяха обсъждали как да се държат и какво да говорят, ако внезапно се появи. Елка отново се обърка и Марат трябваше да се възползва от това. А колко му се искаше да се изкъпе…

Свали слънчевите очила със скъпи рамки, затвори очи и подложи лицето си на слънцето. Днес няма да говори за пари. Ще започне с някоя дреболия, пък после зарът ще покаже. Той има коз, който непременно ще използва, в такава игра всички карти са добри. Когато разбра, че старата Турбина има нещо против брака на сина си с дъщерята на богати родители, Марат много се изненада. Нормалното е всяка майка да бъде щастлива, ако детето й се измъкне от нищетата, а тя се цупи. Защо ли?

Латишев не я попита, но направи някои проверки — не може без това. Нае частен детектив, плати му и след два дни научи, че бащата на Валерий Турбин е някаква отвратителна личност — алкохолик с тежка сексуална патология, деветнайсет години по-млад от Вероника Матвеевна. Санитар в морга! Безумие! Старата цял живот е била медик, разбира, че потомството от такова татенце няма да е твърде сполучливо. Страхува се за внуците си. Пък и самото татенце не крие интереса си към сина, разправя на аверите си — най-долни алкохолици, — че синът му всеки момент ще влезе в богато семейство и той ще има откъде да изстисква парички. Нищо чудно, че старата се чувства като стъпила върху буре с барут. А и какво ли може да му стори на този пропаднал алкохолик? Освен да го убие. Инак не може да го спре.

— Какво, Еленка, на Балатон май беше по-хубаво? — изрече, без да отваря очи. — Сега твоята съдба е Москва река с нейните холерни вибриони, тинята и умрялата риба. Вече разбрах, че си съгласна на това, тъй че повече няма да те примамвам с красотите на западните курорти. Готвиш се за щастлив семеен живот сред тенджери, черпаци и мръсните чорапи на любимия мъж.

— Ставай, Еля! — злобно каза Турбин и започна да се облича. — Да се махаме от тук!

Еля покорно стана и без да продума, посегна към дрехите си.

— Интересно — къде ли ще отидете? — лениво полюбопитства Латишев. — На кино може би?

— Не е ваша работа! — отсече Турбин. — Ако обичате, станете, трябва да сгъна одеялото.