Смърт и малко любов
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #7
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-992-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Смърт и малко любов». Краткое содержание книги:
Но само една малка грешна стъпка от страна на убиеца вече дава в ръцете на професионалиста Каменская ключа към разплитане на потресаващата драма.
— Юра — бързо каза тя, когато Коротков вдигна слушалката, — поискай от отделенията по гражданския регистър подробни сведения за три години назад за двойки, които са подали заявление, но не са се явили за сключване на брак.
— Чакай малко — слиса се от това нареждане Коротков, — откъде се обаждаш? Нали щеше да ходиш на някакво светско сборище?
— Именно от сборището се обаждам. Ще го направиш ли?
— Ей, пак си в своето амплоа, приятелко — не можеш да почиваш като хората. Защо не ми обясниш какво си измислила сега?
— По-късно. Обади ми се вкъщи след единайсет, ще ти кажа.
Върна се горе и с доста усилия намери семейството си, което по време на нейното отсъствие бе успяло да премине в съседната зала.
— Мамо, скоро ли ще свърши? — плахо попита тя.
Надежда Ростиславовна й хвърли строг поглед, недопускащ никакви възражения:
— Не, следва коктейл и аукцион на най-добрите творби на Моспанова.
— Дълго ли ще продължат?
— Поне два часа, може и три.
— Мамо… — примоли й се тя.
— Е, добре де — внезапно омекна майка й. — Тръгвай си тогава. Виждам, че наистина се измъчваш. Просто ми е жал да те гледам.
Настя зарадвано хвана Чистяков под ръка и го повлече към изхода.
— Садистка! — заяви той, когато се качиха в колата и двигателят заработи. — Не ме остави да хапна на аванта. За наказание ще приготвиш вечерята.
— Ще я приготвя — съгласи се тя. — Искай от мен каквото ти хрумне — на всичко съм готова.
— Ха, на всичко била готова! — мрачно се усмихна той. — Сякаш не се познаваме.
— Ама ти какво, Льошка? — притесни се тя. — Недоволен ли си от нещо? Искаше да останеш, така ли?
— Разбира се, че исках. Прегледах каталога на аукциона и избрах един невероятен пейзаж. Исках да ти го подаря. А ти… Все се провалям с тебе.
— Извинявай, мили.
Стана й неудобно. Погали нежно мъжа си по косата и потърка нос в рамото му. Льоша шофираше мълчаливо, изглеждаше разстроен.
— Хайде прости ми, Льошенка. Голяма глупачка съм. Какво да правим сега?
— Именно, нищо не можем да направим — мрачно потвърди Чистяков. — Няма да се развеждам с тебе я, каквато си ми глупава!
На следващия ден се оказа, че в редакцията са се обадили още четиринайсет жени. Настя се хвана за главата.
— Представяш ли си колко са били тези писма? — каза тя на Льоша, който на сутринта вече беше забравил за обидата си. — Защото са се обадили само онези, които четат „Криминален вестник“. Или го четат техни познати, които знаят за тези писма. А колко ли са били всъщност! Помисли си само колко народ е изтормозил този гад!
Коротков и Селуянов изпаднаха в ужас от тези новини.
— Аска, защо не се върнеш на работа? — унило попита Юра. — И без това не си почиваш, а работиш. Прекъсни си отпуската, а?
— Ами нали и без това не почивам, а работя! — възрази му Настя. — Има ли значение?
— И още какво! Когато си на работа, аз без никакви угризения на съвестта идвам в кабинета ти и с началнически тон настоявам да ми даваш съвети. А така се чувствам като беден роднина — застанал съм на прага и хленча за къшей хляб. Неудобно ми е.
— Престани! — ядоса се тя. — Какви си ги измисляш! И без моите съвети знаеш всичко. Пусна ли искане до гражданските отделения?
— Аха. Знаеш ли къде ме пратиха?
— Сещам се. А какво предлагат вместо това?
— Списъците на всички, които са подали заявления, и на онези, които са сключили брак. Имат ги в компютъра си. Ние да си ги сравняваме.
— Ами добре — зарадва се Настя. — Така дори е по-лесно.
— Как ще е по-лесно? — мрачно изсумтя Коротков. — Представяш ли си колко са дълги тези списъци — от цели три години!
— Няма значение, ако ще да са и десет хиляди мили. Само им кажи заедно с разпечатките да дадат и дискета. Ще обработя всичко на компютъра вкъщи. За половин час ще напиша програмата, а машината сама ще ми извади всички имена, които фигурират в единия списък, а ги няма в другия.
— Аска, умна глава си! — зарадва се Коротков. — А разправяш, че съм щял да се справя без твоите съвети. Къде ти… Между другото обеща да ми обясниш за какво са ти тези сведения. Нещо шантаво ли си намислила пак?
— Не знам, Юрик, може отново да излезе глупост, но ми се стори, че ако си имаме работа с болна психика, това може да се окаже и жена, чиято сватба внезапно се е разтурила и на тази база тя е откачила. Мрази всички младоженки. Пише им гадни писма. Болестта прогресира и ето че се е стигнало до убийство.