Смърт и малко любов
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #7
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-992-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Смърт и малко любов». Краткое содержание книги:
Но само една малка грешна стъпка от страна на убиеца вече дава в ръцете на професионалиста Каменская ключа към разплитане на потресаващата драма.
— А защо не занесохте писмото в милицията?
— Защото знаех кой го е написал. По-точно — до вчера си мислех, че знам. Излиза, че съм грешила. А вие не ме съжалявайте. Всеки трябва да изживее собствената си съдба, а не чужда. Не ми било писано да съм омъжена, не биваше и да опитвам. Някои жени пък, като се разделят със съпрузите си, се кълнат, че никога повече няма да се излъжат, а после пак се омъжват. На тях значи не им е било писано да живеят в самота. Всеки със съдбата си…
Те отидоха на още два адреса, изслушаха още две толкова различни и същевременно толкова приличащи си истории на жени, получили в навечерието на сватбите си писма със закани. Нито една не се обърнала навремето към милицията, защото всяка знаела кой е авторът на писмото.
Те сновяха из целия град, докато търсеха жените или в службата им, или вкъщи, или у приятели.
— Анастасия, сега минаваме близо до моя блок. Искате ли да се отбием, да пийнем чай?
— Добре — съгласи се Настя. И двамата цял ден не бяха хапвали нищо, а беше вече седем часът вечерта.
Антон Шевцов имаше гарсониера — не много просторна, но удобна, с голяма кухня с вградени шкафове. Веднага си личеше, че е добър домакин — жилището беше разтребено, чисто, наскоро ремонтирано. Стените бяха облепени със светлосиви, почти бели тапети с едва забележим сребрист орнамент, от което стаята изглеждаше весела и изпълнена с някаква особена светлина.
— За вас чай или кафе?
— А имате ли кафе? Нали вие не пиете? — изненада се Настя.
— Аз не пия, но имам за гости. — Антон донесе в стаята поднос с чашки, захарница, кутия нес кафе и чайник за запарване. — Искате ли да хапнете нещо? Мога да ви предложа сандвичи с кашкавал и бисквити.
— Предложете ми — благодарно се усмихна Настя. — Умирам от глад. За пореден път ме спасявате. А може ли да се пуши у вас?
— Разбира се, навсякъде — извика той от кухнята. — Пепелникът е на масата.
Настя бавно обиколи стаята, излезе на балкона и забеляза, че тук цари необикновена чистота. Господи, кога ли ще намери време да оправи собствената си тераса? Пълна е с боклуци! Приседна на оставения на балкона стол и запали цигара.
Антон донесе в стаята сандвичи и чинийка с бисквити.
— Анастасия! — извика. — Масата е сервирана.
Тя се върна в стаята, като захвърли от балкона недопушената цигара.
— Толкова сте бледа! — забеляза Антон и й наля кафе. — Уморена ли сте?
— Има нещо такова.
— Сигурно ви е яд, че така прекарвате отпуската си? И то веднага след сватбата.
— А, не, нищо, нормално е. — Тя отпи от кафето и си взе сандвич. Хлябът беше съвсем пресен, а кашкавалът — от най-скъпите. — Вече съм го преживявала — каза. — Веднъж отидох през отпуската си в санаториум, а там стана убийство, та трябваше да се занимавам с него, вместо да се лекувам. Изглежда, просто не умея да почивам, скучно ми е. Изпитвам нужда главата ми постоянно да е заета с нещо — тогава се чувствам добре.
— Аз пък обичам да почивам. Истински, изцяло да се откъсна от всички грижи, нищо да не правя и за нищо да не се тревожа. Човек трябва да изключва понякога, инак няма да издържи дълго. Впрочем — усмихна се Антон — не е нужно да се ориентирате по мен, аз имам психика на сърдечноболен. Лекарят ми е казал, че трябва да почивам пълноценно — и аз почивам. Изобщо вярвам на лекарите. А вие?
— Аз пък не. Тоест вярвам им, разбира се, но пак си карам, както си знам. — Тя изпи до дъно вече изстиналото кафе и стана. — Благодаря, Антон. Време е да тръгвам.
— Ще ви закарам — с готовност скочи фотографът.
— Недейте, ще се прибера с метрото. И без това злоупотребявам с вашата помощ, вече ми е неудобно.
— Престанете, Настя! — Той за пръв път я нарече не Анастасия, а просто Настя. — Нали сме приятели, какви сметки можем да правим! На мен ми е приятно във вашата компания, а вие сте уморена, така че — никакво метро.
Тя нямаше желание да се съпротивлява — отстъпи бързо и с лекота.
Дребничкият, пресметлив бизнесмен Степашка добросъвестно изпълняваше обещанията си. Първо се обади на Лариса Самикина, а после веднага звънна на мургавия красавец Жора.
— Нашето момиче се размърда, предприема активни действия — съобщи той. — Вчера ходи дори при Каменская, опита се да я придума да й помогне в издирването на Артюхин.