Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив изпълняваше програмата с упражнения с обичайното си старание и накрая за награда можеше да стои уверено на собствените си крака. Кадилак и Мистър Сноу присъстваха, когато остави патериците и тръгна с уверена стъпка, и го поздравиха. Когато се върна при тях до коловете с разлагащите се глави на Шакатак и Торпедо, той замахна във въздуха ликуващо, стиснал в юмрук дясната си ръка. От дръзкия жест на традиционния поздрав на пионерите през все още незаздравелия му мускул премина остра болка.
Стив я скри под пресилена усмивка и намери сили да благодари на своите благодетели.
— Искам двамата да знаете, че високо оценявам всичко, което направихте за мен. — Спря и пое дълбоко дъх.
— Може да съжалявам, но, ммм, искам да ви попитам… защо положихте толкова усилия да запазите живота ми?
— Нямам време да навлизам в тази тема — отговори Мистър Сноу и махна с ръка. — Не се тревожи за това. Скоро ще разбереш.
Стив отказа да остави въпроса без отговор.
— Това ми звучи зловещо.
Мистър Сноу се засмя.
— Какво мога да ти кажа? Точно сега мога да ти кажа, че ще продължиш да живееш. Това задоволява ли те?
— Но… ако знаеш какво ще се случи… — настоя Стив.
— Виж, младежо — търпеливо отговори Мистър Сноу.
— Ако ти кажа, ти няма да ми повярваш. Ти имаш добър ум. Той е с добър потенциал, но не е открит за нещата на този свят. Ти не го виждаш такъв, какъвто е, а такъв, какъвто мислиш, че трябва да бъде.
— Живял си твърде много под земята — каза Кадилак.
— Очите и ушите ти са пълни с пясък.
Мистър Сноу клекна пред Стив и внимателно прекара ръце по левия крачол на панталона му между коляното и глезена, едва докосвайки плата.
— Мммм, добър е на пипане… — Изправи се, хвана китката на Стив и изви дясната му ръка, проверявайки движението на мускулите. — Ще ми се всичките ми пациенти да се оправят така. — Потупа приятелски Стив по ръката. — Продължавай с упражненията. След половин луна ще си готов за голямото бягство.
И се засмя на смутеното изражение на Стив — той приличаше на дете, хванато да краде курабийки. Това беше поговорка от Старото време, която Мистър Сноу ценеше, откакто я беше чул преди петдесет и две зими.
— Отпусни се. Естествено е да искаш да се върнеш в дупката си.
— Надземният свят не ме плаши — сопна се Стив раздразнен, че е хванат неподготвен.
— Знам, че не те плаши — съгласи се Мистър Сноу. — А трябва. Сведенията от юг са, че твоите хора обичат да стоят близко един до друг. Като стадо бързокраки. Но това, изглежда, не се отнася за теб. Чудя се защо?
— Аз съм планерист — отговори Стив. — Ние сме различни. Цветът на нацията. Ние сме обучени да работим самостоятелно.
Мистър Сноу кимна тъжно.
— Разбирам… е, просто помни, че когато излезеш от нашата територия, Кадилак и аз няма да можем да те защитим. Капиш?
— Не се безпокойте — безгрижно каза Стив. — Ще ви съобщя, когато реша да си тръгна.
— Добре… — Очите на стария летописец трепнаха дяволито. — Нека изясним едно нещо, Брикман. Аз никога не се безпокоя. — После се обърна и си тръгна, следван от Кадилак.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не може Стив да ги чуе, Кадилак попита:
— Беше ли разумно да разкриваш, че знаеш какво мисли?
Мистър Сноу се усмихна.