![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Най-напред, как е граф Теожен? — попита госпожа Мерил.
— Чувстваше се много добре, когато се разделихме.
— Възстанови ли се след онова падане?
Лорн се стресна.
Наистина през зимата граф Д’Аргор беше паднал от кон по време на лов и се беше разминал само с леко натъртен глезен. Така че това не беше някакъв особено тежък инцидент. Случка, която не заслужаваше да бъде съобщена, освен на някой, който е до такава степен добре осведомен, че знае всичко — както важното, така и случайното.
Лорн се усмихна отново, този път усмивката му изразяваше съучастие.
Мъжът, който той беше преди една година, сигурно щеше да се задоволи да замълчи и да не се замисля много-много, но той каза:
— Не си правете труда да ми показвате влиянието си. Вече ми е известно. И ме интересува единствено доколкото може да ми е от полза.
Госпожа Мерил не трепна.
Беше се запознала с Лорн преди една година в Аргор, точно когато беше обявен за Пръв рицар от Върховния крал, но още не беше започнал да възстановява Ониксовата гвардия. По онова време Лорн беше освободен преди три месеца от Далрот и ѝ беше направил впечатление на измъчен и наранен човек. Днес беше само измъчен.
Мъките бяха излекували раната.
— Както желаете — каза тя. — Но няма да спечелите нищо, ако се държите грубо с мен.
— Уморен съм от игри и преструвки.
— В Ориал? Пожелавам ви много удоволствие, рицарю.
— Именно. Нямам намерение да подхващам отново тази игра.
Госпожа Мерил изгледа Лорн предпазливо.
— Наистина ли?
— Искам само едно: да открия хората, които опитаха да ме убият. Зная, че графът ви е натоварил да проучите кои са били. Това е причината за моето посещение. Какво открихте?
Лилията се поколеба.
— Носеха кожени маски — настойчиво продължи Лорн. — Маски, чиито мотиви се променяха. И мога да ви уверя, че не им беше за пръв път.
В началото на своето оздравяване при граф Д’Аргор спомените му все още се смесваха с кошмарите, които беше преживял, докато лежеше между живота и смъртта, и Лорн имаше известни съмнения. Изваяни маски, чиито деликатни, хармонични арабески бавно се движеха, сякаш оживени от собствен живот? Дали изобщо беше възможно? А дали най-вероятното не беше, че от момента, когато го бяха отровили с три удара с меч в хълбока, до мига, в който Нае го беше спасила от пожара, бълнуване и действителност са се смесили непоправимо в ума му?
Лорн беше повярвал, че е така и несъмнено още щеше да продължава да вярва, ако два съвършено ясни спомена най-накрая не бяха осветлили — като фарове, отстраняващи мъглата, — събитията с безспорна светлина. Първият от тези спомени беше за очите на шефа на убийците — толкова бледосиви, че изглеждаха бели, за които Лорн в същия този миг си беше казал, че никога няма да ги забрави. Вторият спомен беше целувката на този мъж, който бе повдигнал маската си отдолу, за да допре устните си до Лорн, преди да го остави агонизиращ сред пламъците. За тези очи и за тази целувка Лорн нямаше никакви съмнения.
И никога нямаше да има.
— Дори само благодарение на маските им — добави Лорн — сигурно ви е било лесно да откриете убийците, не е ли така?
— Не се заблуждавайте. Не беше лесно.
— Но все пак успяхте.
— Да.
— Слушам ви.
Госпожа Мерил подбираше думите си, после, като снижи гласа си, каза:
— Разберете, че ни се наложи да вдигнем воала върху една от най-добре пазените тайни на валмирците.
Валмирците?
Изненадан и заинтригуван, Лорн се приведе напред. Как беше възможно маговете от Валмир да са замесени в това?
— Знаете ли какво представлява ложата „Наказание“?
— Една от ложите на Арканеума.
Арканеум беше събранието, което управляваше Валмир. То оглавяваше множество ложи, на които бяха възложени различни компетентности и отговорности. Ложа „Наказание“ беше това, което се доближаваше най-много до един вид валмирско Министерство на войната. С тази разлика, че Валмир нямаше армия и разчиташе на Върховното кралство да защитава границите му. Лорн го знаеше много добре, още повече че се беше бил известно време по границите на Валмир против далатските племена.