Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие » И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:

Предговор към „Кралицата“
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 104
Перейти на страницу:

Трябваха ми ножици. С тях щеше да е още по-добре!

Хвърлих се към тоалетната масичка и започнах да преравям чекмеджетата за фризьорската ножица, с която Веда подстригваше цъфтежите на косата ми.

Тогава мярнах отражението си в огледалото.

Бях плувнала в пот, а гланцът ми за устни бе размазан от целувките с момче, което не обичах. Косата ми приличаше на птиче гнездо, а очите ми изглеждаха варварски.

Никога преди не се бях виждала толкова грозна.

– Какво правиш? – прошепнах на неузнаваемото момиче в огледалото. Поклатих глава, изпълнена с жалост по това красиво същество, превърнало се в чудовище.

Върнах всичко в чекмеджето и тръгнах към душа. Съблякох тясната си рокля, застанах под силната струя вода във ваната и отпуснах умореното си тяло върху порцелана.

Той отиде при Америка. Разпали страстите си с мен и веднага хукна към нея. Дали в момента не я притискаше в някоя стена? Дали не бяха заедно в леглото?

Прогоних тази мисъл. Какъвто и да беше самият той, нейната доблест не би го позволила.

Не ревнувах. Дори не се ядосвах. Просто се чувствах омерзена.

Струваше ли си изобщо?

Отказвах да загубя славата си след толкова време, прекарано пред прожекторите, и купищата спечелени обожатели.

Като принцеса, като кралица – само така щяха да ме помнят вечно. Имах нужда от това…

Но струваше ли си да преспя с човек, когото не обичах? Да забременея с бебе, което не исках?

Седнах във ваната и обърнах лице към струята, за да отмие водата тази грозна мисъл. Май всъщност трябваше да съм благодарна на Америка, задето тази вечер ме бе спасила от самата мен. Не че възнамерявах да ù призная.

Като се подсуших и се върнах в стаята, останах втрещена от бъркотията, която бях създала. Спомнях си как бях вилняла, но не предполагах, че положението е толкова лошо.

Но всичко по реда си. Първо сресах косата си. Не биваше да я оставям на възли. Намазах тялото си с лосион и наметнах един оцелял халат.

После отидох до интеркома и извиках Веда. Чудех се колко ли бързо ще се отзове, при положение че преди малко я бях замерила с обувка.

Като огледах стаята, установих, че мога да се справя и сама с някои неща. Оправих леглото и почистих тоалетната масичка. Когато Веда се появи, стиснала сърцето си от тревога, вече бях подредила, доколкото можех.

– Ще ти трябва метла – уведомих я. – И… Донеси една и за мен.

Веда донесе метлите с невероятна бързина и аз се заех с накъсаната хартия, докато тя чистеше разпиляната пудра. Събрах съдраните рокли на една купчина и тя ги взе от пода.

– Извинявай – прошепнах.

Тя опули очи насреща ми. Досега не ù се бях извинявала за нищо.

– Няма нищо, госпожице. Ще намерим приложение на парчетата.

Когато въдворихме ред в стаята, се покатерих на леглото, по-уморена отвсякога. Не ми тежеше само изминалия ден, но и десетки други.

Не можех да се предам. Но ставаше все по-ясно, че не можех и да продължавам в същия дух.

Любовта не присъстваше в уравнението. Това можех да го преживея. Но имаше ли начин как да убедя Максън, че съм по-ценна от момичето, което обичаше? Имах предостатъчно достойни за уважение качества. Просто трябваше да отворя очите му за тях. Трябваше да му покажа, че мога да бъда добра кралица.

Заминаването

– Дали ще се върне? – питаше се на глас Елиз, докато нахлузваше поредния чифт обувки. Мисля, че точно тези бяха мои, но имаше толкова много подаръци, че вече не знаех кои на кого са. Дори не си бяхме направили труда да ги изнесем от салона, който Максън беше подготвил за коледното си тържество с момичетата от Елита. Нейни или мои, нямаше значение. Отдавна не се карахме за подобни неща.

– Ще се върне – отговорих категорично аз. – Не се предава лесно.

Америка придърпа наметката от естествена кожа около раменете си – красноречив знак, че наистина си тръгва, поне според мен. Защо му беше на Максън да ù подарява такова нещо, ако възнамеряваше да я задържи в Анджелис?

– Не мисля, че въпросът е в това дали се предава лесно, или не – каза Крис. – По-скоро нещата опират до способността ù да се съвземе след тежък удар. Видя колко се натъжи, когато Марли си тръгна, а сега става дума за баща ù. Ако бях на нейно място, щях да съм съкрушена.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)