Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
— Той е — той беше — един от твоите мъже. Паганино! Беше в Монтериджони, когато ни нападнаха, и сега проумявам коварството му при много от скорошните ни несполуки.
— Сигурен ли си?
— Сам си призна вината.
Лицето на Лисицата притъмня. Той прибра камата в колчана.
— Къде е сега? — изрева.
— Където никой вече не може да го достигне.
— Мъртъв?
— От собствената си ръка. Носеше това писмо.
Ецио извади запечатания свитък и го подаде на Лисицата. Макиавели пристъпи към предводителя на крадците, който счупи печата и отвори писмото.
— За бога! — възкликна Ла Волпе, пробягвайки по редовете.
— Покажи ми го — каза Макиавели.
— Разбира се — унило се съгласи Лисицата.
Макиавели прочете написаното.
— От Родриго е. До Чезаре. Съобщава му плановете ни за френския генерал Октавиен, освен всичко останало.
— Един от собствените ми хора!
— Това е добра новина — каза Макиавели на Ецио. — Ще подменим писмото с друго с фалшива информация, за да ги заблудим…
— Добра новина наистина — отвърна асасинът, но със студен глас. — Джилберто, трябваше да ме послушаш.
— За кой ли път съм твой длъжник — смирено каза Лисицата.
Ецио си позволи да се усмихне.
— Няма дългове между приятели, които се доверяват — трябва да се доверяват — един другиму.
Преди Лисицата да успее да отговори, Макиавели се намеси:
— И поздравления впрочем. Дочух, че преди три дни си възкресил Исус.
Ецио се засмя. Как Макиавели беше научил толкова бързо за спасяването на Пиетро?
Лисицата огледа мъжете и жените от Гилдията, събрали се наоколо.
— Е, какво зяпате? — възкликна. — Чака ви работа!
По-късно, след като Макиавели си тръгна да подмени заловеното писмо, Лисицата дръпна Ецио настрани.
— Радвам се, че дойде — каза му. — Не само защото ми попречи да стана за посмешище.
— Нещо повече — обади се Ецио меко. — Знаеш ли какво щях да ти причиня, ако беше убил Николо?
Лисицата изсумтя.
— Ецио…
Ецио го потупа по гърба.
— Но всичко е наред. Никакви кавги повече. Братството не може да си го позволи. Казвай сега какво има. Нуждаеш се от помощта ми?
— Да. Гилдията е силна, но много от хората ми са млади и неопитни. Като онова хлапе, което ти открадна кесията. Или младият Клаудио…
— Накъде биеш?
— Като цяло крадците в Рим са млади мъже и жени — умели в занаята си, безспорно, но незрели и склонни към съперничество. Гибелно съперничество.
— Намекваш, че има друга група?
— Да. Особено едната наистина представлява заплаха. Трябват ми подкрепления, за да се справя с нея.
— Доброволците ми?
Лисицата замълча, после продължи:
— Знам, че отказах да ти помогна, когато се съмнявах в предаността на Макиавели, но сега…
— Кои са те?
— Наричат се Cento Occhi — „Стоте очи“. Лакеи на Чезаре Борджия. Създават сериозни неприятности.
— Къде е базата им?
— Шпионите ми я откриха.
— Къде?
— Момент. Те са гневни и ръцете ги сърбят за битка.
— Значи трябва да ги изненадаме.
— Bene!
— Но и да сме готови за ответен удар.
— Ние ще ударим първи и няма да им предоставим възможност за отмъщение. — Лисицата, вече възвърнал си старата форма, потри очаквателно ръце. — Важното е да отстраним водачите им. Само те поддържат директна връзка с Борджия. Елиминираме ли ги, ще сме обезглавили „Стоте очи“.
— Наистина ли се нуждаеш от моята помощ?
— Ти срази хората-вълци.
— Без теб.
— Знам.
— Човекът, който ми помогна да пречупя хората-вълци, е…
— Знам!
— Слушай, Джилберто, ще обединим сили и ще се справим със „Стоте очи“, не се бой. Тогава, предполагам, твоята гилдия ще бъде най-могъщата в Рим.
— Вярно е — съгласи се Лисицата.
— Ще ти помогна — бавно продължи Ецио, — но при едно условие.
— Да?
— Повече да не застрашаваш единството на Братството. Защото едва не го направи.
Лисицата сведе глава.
— Взех си поука — отвърна кротко.
— Независимо дали ще успеем в това начинание или не.