Отдел Убийства: Главният заподозрян

Соловьов извади ключовете от бюрото и отвори архивния сейф. Тъничката синя папка трябва да е някъде на дъното. След преместването за пореден път разтвори грижовно архивите си, надписа прилежно папките и ги подреди в най-разумния според него ред: най-отдолу онова, което едва ли някога ще му потрябва, това, което може да потрябва — по-нагоре. После тук взеха да се трупат ръкописите на новите преводи, договорите с издателството и маса други книжа.

Веднага огледа долната част на архивните папки, но не видя синята. Наведе се, погледна по-внимателно. А, ето я. Странно, че се е озовала толкова високо, тази папка от самото начало минаваше за „безперспективна“ и бе сложена най-долу заедно с овеществените спомени за детските ученически години на сина. Нима като е пълнил сейфа, е предчувствал появата на Анастасия в живота си? Не, глупости, какво говори, появата й бе абсолютно неочаквана. Тогава?

Отговорът дойде от само себе си и беше толкова неприятен и плашещ, че Соловьов дори не можа да си поеме дъх. Някой е шетал в сейфа му. Някой е отварял и разглеждал папките. Защо? Просто любопитство? Но кой? И кога? Първата мисъл бе за предишния помощник. Оказа се, че момчето обича да попипва, затова и Соловьов го изгони. Може би преди самото си заминаване да е решил за отмъщение да се облажи с нещо от архива на господаря. С какво? Какво ценно можеше да има за това момче в архивния сейф на Соловьов? Разбира се, че нищо, това е съвсем очевидно. Но и друго е очевидно: някой е пренареждал папките, в противен случай стиховете на Настя не могат да се озоват толкова високо.

Соловьов си пое дълбоко дъх, за да възстанови ритъма на дишане, и започна методично да прехвърля всички папки. Май нищо не липсва, всичко си е на мястото, но прокрадналото се подозрение се засили още повече: редът, в който бяха подредени книжата, явно е нарушен от някого. Във всеки случай преводите със сигурност не бяха по начина, по който той ги бе поставял.

Като се преборваше трудно с нарастващата тревога, той отново подреди архива в обичайния му ред и заключи сейфа. Вече нямаше желание да препрочита Настините стихове и бележки. Веднага си спомни нощните страхове, когато му се счуваха шумове и стъпки. Значи може да не му се е причувало? Но какво ли са търсили при него? Някоя дреболия. Глупост.

Обаче папките бяха разбъркани…

Той натисна решително копчето, за да извика помощника. Андрей се появи след половин минута.

— Слушам, Владимир Александрович.

— Помислих, че си заслужава и аз да застраховам къщата — каза Соловьов, като се стараеше да не гледа прекалено втренчено помощника си. — Ако обичате, свържете се с нашия съсед Женя Якимов, разберете какво са се уточнили с Анастасия. Може да му е оставила служебния си телефон. Ако го е оставила, обадете й се и кажете, че я моля да изпрати агент. Ако ли не, помолете Женя да й каже, когато се свърже с нея, че и аз искам да сключа договор.