Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Значи излиза, че не бива да ме освобождавате? Ако съм виновен, ясно защо не бива, и ако не съм виновен — за дезориентация на истинския убиец? Правилно ли ви разбрах?

— Да, Михаил Ефимович, правилно ме разбрахте.

— А кой е виновен, че журналистите разбраха за мен? Откъде са научили?

— Аз съм виновна — обади се Настя, която разбираше, че ако Олшански я е оставил тук, то трябва да играе някаква роля. Е, не е приятно, естествено, но наистина е виновна. Довери се на Свалов.

— Вие ли им разказахте?

— Не. Но моята вина е, че привлякох в екипа млад неопитен сътрудник и той въпреки нееднократните ми предупреждения и молби е предал информацията на журналистите. И аз не свалям от себе си отговорността, че не усетих слабия му професионализъм. В резултат на което вашето име се появи на практика във всички вестници. Искам да ви кажа, Михаил Ефимович: ако се окаже, че нямате вина, аз съм готова да ви окажа съдействие, за да ви реабилитират и изчистят името ви от тежките обвинения.

— Да, благодаря — кимна той. — Досещам се какво искате да ми предложите. Искате при всички условия да остана в ареста. Не, не и не. За нищо на света.

Естествено, Настя не очакваше нищо друго. За един хомосексуалист е противопоказно да се появява в руските затвори, по-добре веднага да се удави. Особено ако няма опит в килийния живот.

— Бих искал да ви предложа нещо друго. Няма да се връщате в килията. Но няма да отидете и вкъщи. Ще ви изолираме. В случай че сте виновен, ще ви пазят. Ако пък не сте, това ще ни позволи да заблудим истинския убиец, поддържайки мнението, че сте арестуван и с вас се води съответната работа.

— Ами ако не се съглася?

— Много жалко. Тогава ще имаме с вас два варианта. Излизате оттук и убиецът извършва ново престъпление. Или бяга и тогава вече никога не го залавяме. Това ли искате?

— А какъв е другият вариант?

— Ще съобщя на прокуратурата някои факти, които потвърждават, че сте опасен за обществото, и тогава те ще разрешат ареста ви дори при такава незначителна кражба. Не искам да ви заблуждавам, затова ще ви кажа следното. Ако преди съда човек е на свобода, то при определянето на наказанието има еднаква вероятност съдът да го осъди както реално, така и условно. Тоест може да ви изпрати в затвора, а може и да ви остави вкъщи на изпитателен срок. Но ако преди съда сте арестуван, реалната мярка ви е гарантирана. Това не са празни заплахи. Ще ви обясня номера. Времето, прекарано под арест, се брои за наказание. Затова, ако ви осъдят на реално лишаване от свобода с отбиване на наказанието в колония, тогава се брои ден за ден. Ако например ви осъдят да платите глоба, тогава никак не е ясно как се брои времето, прекарано в килията. Един ден за хиляда рубли? За десет хиляди? Или по друг начин? За изправителните работи е предвидена такава норма, направо в закона е казано колко дни в затвора на колко дни изправителна работа се равняват. А за другите мерки не се казва нищо. Затова обикновено присъдите по така наречените „арестантски“ дела са предварително предопределени, въпросът е само в срока. Сигурен ли сте, че в колонията ще бъдете добре с вашите особености? Така че избирайте.