Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

През годините Амелия Сакс така и не можа да привикне с тъжната аура, която винаги ограждаше мястото, където бе извършено убийство. Но беше убедена, че това е добре. Способността да чувства тъгата и гнева, причинени от насилствена смърт, я подтикваше да си върши работата още по-добре.

Изправена пред триетажната къща в Манхатън, високата червенокоса жена усещаше много по-силно покрова от обикновено, защото знаеше, че смъртта на Рон Ларкин ще засегне милиони хора по света. Какво ли щеше да стане с фондацията, след като него вече го няма?

— Сакс? Къде сме? — чу се нетърпеливият глас на Райм в слушалките ѝ.

Сакс трепна и намали звука.

— Току-що пристигнах — отговори тя и заби заострения си нокът в ръката си. Сакс имаше този непреодолим навик — да се наранява леко — особено когато ѝ предстоеше да стъпи за първи път на самото местопрестъпление. Почувства стреса, причинен от силното желание да бъде безупречна. Сакс смяташе, че е задължена убиецът да бъде идентифициран и арестуван.

Беше облечена в работни дрехи: не тъмните костюми, които обикновено носеше като детектив, а бял гащеризон с качулка, характерен за специалистите, проучващи местопрестъпления, и използвани преди всичко да не замърсяват мястото със собствени косми, олющени епидермални клетки и хилядите други дребни улики, които са част от самите нас.

— Нищо не виждам, Сакс. Има ли проблем? — нетърпеливо попита Линкълн Райм.

— Ето… Как е сега? — Тя щракна един от бутоните на слушалките си.

— А, чудесно. Хм-м, това там мушкато ли е било?

Сакс погледна към саксията с увехнало растение встрани от външната врата.

— Не говориш с когото трябва, Райм. Ако купя и посадя растение, то винаги умира.

— Чувал съм, че от време на време тези неща трябва да се поливат.

Райм се намираше в градската си къща — на около миля и половина от Сентрал парк, но виждаше всичко, което виждаше и Сакс благодарение на високотехнологичната видеосистема, свързваща нейните слушалки с високочестотно устройство в специален бус, паркиран пред къщата. Оттам картината продължаваше безжичното си пътуване, докато накрая се появяваше върху плоскоекранния монитор на половин метър пред криминалиста. От години работеха по този начин и това даваше възможност на Райм да бъде в лабораторията си или в спалнята, а Сакс да докладва от мястото на престъплението. Преди известно време бяха опитали с видео, но образът не беше достатъчно добър, така че Райм принуди Нюйоркското полицейско управление да се изръси със солидна сума за тази високотехнологична система. Бяха я изпробвали и преди, но сега за първи път щяха да я използват за разследване на действителен случай.