Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

— Помислих си, че това си струва да се провери — продължи Райм. — Проверих го и разбрах колко пъти е бил в болница. И още за присъдите му, че е бил в затвора и за насилието, което е упражнявал над последните си две приятелки.

— Болница? — изненада се Карли. — За какво насилие говорите?

Нима момичето не знаеше нищо за това? Райм повдигна вежда към Сакс, която само сви рамене. Криминалистът продължи:

— А колкото до миналата Коледа, когато ви е казал, че заминава по работа… Е, тази „работа“ всъщност е била шестмесечна присъда в затвора в Джърси за агресивно поведение зад волана и нападение. За малко не убил човек, закачил леко колата му.

Сюзън се намръщи.

— Не знаех, че е наранявал и други хора.

— Така че продължихме да размишляваме — Сакс, Лон и аз. Издействахме си разрешение да проверим телефонните му обаждания и се оказа, че е звънял над десет пъти на Мъсгрейв през последните няколко седмици. Лон го провери и се оказа, че му се носи славата на наемен главорез. Разбрахме още, че бившият съкилийник на Далтън го е свързал с Мъсгрейв.

— Докато баща ми беше жив, той не смееше да ме пипне — каза Сюзън.

Думите ѝ бяха изречени пред всички тях, скупчили се в снега около вана, но Сюзън се взираше в очите на Карли. Това всъщност беше сурово признание, че майка ѝ я е лъгала за баща ѝ години наред.

— Когато планът с Мъсгрейв не проработил този следобед, Далтън решил, че ще го направи сам — поклати глава Райм.

— Но… не, не, не, не татко! — прошепна Карли. Тя отстъпи назад. Цялото ѝ тяло се тресеше, а по зачервените ѝ бузи се стичаха сълзи. — Той… Това не може да е истина! Той беше толкова мил! Той…

Сюзън поклати глава.

— Миличка, съжалявам, но баща ти беше много болен човек. Преструваше се до съвършенство и беше истински чаровник. Но в момента, в който мисълта, че си направил нещо „нередно“ и той не може да ти има доверие го обземаше… — Тя прегърна дъщеря си. — Помниш ли всички онези пътувания до Азия? Това бяха случаите, когато той беше в болница или в затвора. Помниш ли, че винаги ти казвах, че все се блъскам в разни предмети?

— Ти беше непохватна — каза момичето с приглушен глас. — Нали не искаш да кажеш, че…

Сюзън кимна.

— Да, мила. Той ме блъскаше по стълбите, удряше ме с точилка, с кабел, с ракета за тенис…

Карли се обърна и се вторачи в къщата.

— Непрекъснато повтаряше какъв добър човек бил. И единственото, което можех да си мисля беше… е, щом е толкова добър, да му се не види, защо не искаш да се съберете отново заедно?

— Исках да те предпазя от истината. Искаше ми се да имаш любящ баща. Но не можех да ти го дам — той толкова много ме мразеше.

Но Карли продължи да гледа Сюзън с празен поглед. Явно за да се приеме истината беше нужно достатъчно време, но първо трябваше да се прости лъжата.

Откъм алеята се чуха гласове. Служителите на следствието изнасяха тялото на Антъни Далтън.

— Мила — започна Сюзан, — съжалявам, аз…