Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

— Брилянтно умозаключение! — възкликна възхитен Грегсън.

Наистина брилянтно, отбеляза наум Гудкесъл, независимо от факта, че е напълно погрешно.

Холмс извади от джоба си лула от черешово дърво, запали я и се отправи към вратата. Той спря, огледа магазина и се обърна към Гудкесъл, повдигайки вежда:

— Сър, може би ще можете да ми помогнете и по един друг въпрос. След като сте така вещ в музикалните кутии… Търся точно определена кутия за мой клиент, който веднъж изрази интерес към нея. Тя е във формата на осмоъгълник върху златна основа. Свири мелодия от „Вълшебната флейта“ на Моцарт и е направена от Едуард Гастуд в Йорк през 1856 година. Изработена е от палисандър и е инкрустирана със слонова кост.

Гудкесъл се замисли.

— Със съжаление мога да кажа, че не съм запознат точно с този артикул. Никога не съм имал достатъчно късмет да попадна на творба на Гастуд, макар да съм чувал, че били забележителни. Аз, разбира се, мога да разпитам свои колеги. Ако имам някакъв резултат, да ви се обадя ли?

— Моля ви — Холмс подаде на антикваря визитна картичка. — Клиентът ми ще плати добре за кутията или пък ще възнагради прилично всеки, който може да го насочи към собственика ѝ.

Гудкесъл прибра визитната картичка в малка кутия, поставена до касата. Какъв умен мъж е този Холмс — възхити се мислено той. — Тази музикална кутия отдавна не се е появявала на пазара. От години е притежание на собственика на огромните металургични заводи „Саутланд Металуъркс“ в Съсекс. При своите проучвания на сър Мейхю, подготвяйки се за обира, той беше научил, че Мейхю е основен акционер в Саутланд.