Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

— Хайде, Линк… Роналд Ларкин. Всички го знаят.

— Лон, колкото по-скоро ми кажеш, толкова по-скоро ще мога да ти откажа.

— В последно време не е в настроение — обясни Том на Селито.

— Аха — кимна детективът. — И това е така през последните двайсет години.

— Напред и нагоре — каза Райм с жизнерадостно нетърпение, отново отпивайки кафе през сламката.

— Роналд Ларкин направи голям удар в енергетиката — тръбопроводи, електричество, вода, геотермални източници… — започна Селито.

— Беше свестен тип — вмъкна Том, докато хранеше Райм с яйца и геврек. — Интересуваше се от околната среда.

— Щастливи времена — отвърна кисело Райм.

Селито също си взе геврече и продължи:

— Миналата година се пенсионира, прехвърли компанията на друг и основа фондация заедно с брат си. Смятали, че е дошло време да извършат своите добри дела в Африка, Азия и Латинска Америка. Ларкин живее в Ел Ей, но с жена си имат имот и тук. Снощи пристигнали със самолет, а тази сутрин, докато били в леглото, някой стрелял през прозореца и го очистил.

— Грабеж?

— Не.

— Сериозно?

Райм остана заинтригуван и се отдръпна бързо от поредното геврече като бебе, което не иска пюрето си от моркови.

— Линкълн! — възмути се Том.

— Ще ям по-късно. А съпругата?

— Била е улучена, но се свлякла от спалнята на пода. Веднага набрала 911. Стрелецът не изчакал, за да си довърши работата.

— И какво е видяла?

— Според мен не много. В момента е в болницата. Успях да разменя само няколко думи с нея. Все още е в истерия. Женени са само от месец.

— О, млада булка… Това, че е била ранена, не означава, че не е наела някой да убие съпруга ѝ и, между другото, лекичко да я нарани.

— Момент, Линк. Не ми е за първи път… Проверих. Няма мотив. Има собствени пари, наследени от татенцето си. Освен това е подписала предбрачен договор. Ако съпругът ѝ почине, тя получава само сто хиляди. Като бонус може да си запази годежния пръстен. Не, Линк, не си струва електрическия стол.

— Значи този господин е сключил такъв договор с жена си? — възхитен възкликна Райм. — Нищо чудно, че е богат. Спомена нещо за деликатна политическа ситуация?

— Така е. Какво имаме? Труп на най-богатия човек в страната, помагал на Третия свят. Къде е този труп? В задния ни двор. Е, кметът не е доволен от този факт. Шефовете също.

— Което значи, че в момента ти си едно нещастно пале — обобщи доволно Линкълн Райм.

— Имаме нужда от теб и Амелия — завърши Селито, без да обръща внимание на хапливите обобщения на приятеля си. — Стегни се, случаят е интересен. Все пак да не забравяме, че обичаш предизвикателствата.

След инцидента в метрото, при който Райм получи пълна парализа, животът на детектива коренно се промени. Преди това той се разхождаше из игрището, наречено Ню Йорк сити, наблюдаваше хората — къде живеят, с какво се занимават, събираше проби от земята, от строителни материали, растения, насекоми, камъни, надничаше в боклука, интересуваше се от всичко, което можеше да му помогне да разреши случаите. Това, че сега не можеше да върши всичко това, много го измъчваше. В „предишния си живот“ Райм бе независим човек и ненавиждаше дори мисълта да разчита на други. Но и преди, и сега животът му винаги бе ръководен от разума. Преди инцидента най-големият му враг беше скуката. И сега беше така. А Селито — умишлено, разбира се — току-що му беше подхвърлил двете думи, които със сигурност щяха да привлекат вниманието му.