![Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/5/opasni-ptishcha-bg-download.jpg)
Опасни пътища [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Албор
- ISBN: 954-8272-35-0
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
Първият намек, че бях станал излишен, дойде една вечер, след като бяхме ходили на театър. Тя с нищо не се различаваше от всички други вечери, през които, след завръщането на Анна, бяхме излизали заедно. Не бях забелязал промяна в отношението й нито към Зепо, нито към мен. Беше топла вечер и бяхме отишли в малка кръчма с дворче, за да можем да седнем навън. Зепо отново разказваше един от анекдотите си, но аз не му обръщах особено внимание.
После Анна се засмя.
Това беше първият път, когато я чувах да се смее и то истински, — след като Марти беше изчезнал — и не бях сляп за факта, че Зепо бе предизвикал смеха й. Нито пък той. При следващата му остроумна забележка Анна, която все още се заливаше от смях, се пресегна и докосна голата му ръка. Беше напълно спонтанно и невинно движение, но същевременно интимно и очите на Зепо бързо ме стрелнаха. После вниманието му отново се насочи към Анна. Докато продължаваше разказа си, той сложи длан върху ръката й. В неговия жест нямаше нищо невинно и спонтанно, но Анна като че ли не забелязваше. Или пък нямаше нищо против.
Изведнъж осъзнах, че бях излишен. Няколко секунди като че изобщо не бях там и изпитах неприятно усещане в стомаха си от това, че ме бяха изключили. Мигът бързо отмина — Анна беше достатъчно мила, за да ме пренебрегне за дълго, — но усещането остана. И сега за първи път си дадох сметка, че начинът, по който тя гледаше и отвръщаше на Зепо, бе едва доловимо по-различен от начина, по който гледаше и отвръщаше на мен. Не можех да се самозалъгвам повече. Времето на отлагането беше приключило.
Дори все още да имах някакви съмнения, те бяха пометени само след минути. Като продължаваше да се усмихва, Анна се извини и отиде в тоалетната. Зепо изчака да се отдалечи достатъчно, за да не може да ни чуе, и се приведе към мен.
— Доналд, старче, защо не отпрашиш за вкъщи и не ни оставиш да продължим?
Устата ми пресъхна. Отпих, за да печеля време.
— Мисля, че ще й се стори доста подозрително, ако си тръгна сега.
— Глупости. Просто ще изглеждаш в очите й романтичен. Ще ти бъде благодарна за това. — Ухили се. — Почти толкова, колкото ще бъде и на мен.
Отчаяно затърсих извинение. Не беше нито времето, нито мястото за този разговор.
— Не. Не тази вечер.
— О, за Бога, Доналд, хайде! Досега задържах, защото твърдеше, че е прекалено рано. Е, моментът е назрял. Ако не направя нещо скоро, горката крава ще започне да се търка в крака на масата!
— Отвратителен си!
— А ти си дърт мръсник. Виж, искаш ли да я чукам, или не искаш? Ако не искаш, кажи ми го сега, защото ми писна да си губя времето. Ако обаче си падаш по тая работа, тази вечер не е по-лоша от която и да било друга. Настояваше да знаеш предварително, ето, казвам ти. Така че кое ще бъде?
— Няма да позволя да ме насилваш…
— Никой не те насилва да правиш нищо. Ако не ти се ще да си тръгнеш сега, добре, остани. Но така или иначе после ще я отведа в апартамента си. Окей?
Държането му ме вбеси.
— Не — отсякох категорично.
Зепо сви юмруци.
— Исусе Христе! Какво ти има бе? Добре, защо? Защо не? Посочи ми една свястна причина!
Огледах се, за да се уверя, че никой не ни слуша.
— Не съм готов да го обсъждам в момента.
— Е, това е дяволски лошо, защото ще ти се наложи! Писна ми от малките ти игрички. Или ми казваш защо не бива да я чукам тази нощ, или ще го направя независимо от всичко!
— Да не си посмял! — Бях се разтреперил. В този момент ми се искаше никога да не го бях срещал.
— Защо не? И двамата сме възрастни хора. Анна е голямо момиче и може сама да решава. Така че как възнамеряваш да ни попречиш?
Почти се задушавах.
— Предупреждавам те, ако го направиш, няма да ти дам нито пени!
Сега той се подсмихваше, вбесяващо самоуверен.
— Е, и какво? При тази скорост така или иначе ще съм умрял от старост, преди да получа нещо. Освен това може да се окаже толкова добра, че да не ме интересува дали ще ми бъде платено.
Изведнъж поведението му рязко се промени. Подигравателното му изражение стана загрижено.
— Сигурен ли си, че нямаш нужда от лекар? — попита той.
Това напълно ме извади от равновесие. И в същия момент до мен се появи Анна.
— Какво има?
Зепо ме гледаше загрижено.
— Доналд има болки в гърдите.
— Не, аз… добре съм — запънах се, като се опитвах да овладея новосъздалото се положение.
— Силни ли са? — И изражението, и гласът на Анна издаваха загриженост.
— Не, наистина…
— Малко си почервенял — каза Зепо. Сквернословното, сипещо заплахи същество отпреди малко беше изчезнало. — Въздух ли не ти достига?