Мечтан любовник

Мили Боже, колко лесно една жена можеше да свикне с това. Ама наистина! Най-сетне Джулиън се отдръпна от нея.

— Искаш ли да си отидем вкъщи и да опитам и други части от теб?

О, да, искаше и още как, ала точно затова не смееше. Всъщност, толкова бе възпламенена само от една-единствена целувка, че не бе в състояние да говори.

Замаяното й, жадно изражение накара Джулиън да се усмихне. Взираше се в устните му така, сякаш все още усещаше вкуса им и в този миг той я желаеше по-силно от каквото и да било в живота си. А най-много от всичко копнееше да свали ластика от косата й и да я остави да се разпилее по гърдите му.

Как му се искаше да са си вкъщи, където можеше да смъкне дрехите й и да се опие от сладостните й стонове на наслада, докато той…

— Колата — каза Грейс, примигвайки, сякаш се пробуждаше от някакъв сън. — Канехме се да се качим в колата.

Джулиън нежно я целуна по бузата.

След като и двамата се настаниха на местата си и затегнаха предпазните колани, Грейс му хвърли кос поглед.

— Знаеш ли, мисля, че в Ню Орлиънс има две неща, които все още не си опитал.

— Номер едно — все още не съм те…

— Ще престанеш ли!

Джулиън се прокашля.

— Добре, какъв е твоят списък.

— „Бърбън Стрийт“21 и съвременна музика. За едно от тях мога да се погрижа още сега — заяви Грейс и пусна радиото.

Засмя се, когато от него се разнесе „Hot-Blooded“22 на „Форинър“. Колко подходящо, като се имаше предвид нейният спътник.

Джулиън се заслуша, ала не изглеждаше особено впечатлен. Грейс смени станцията и той сбърчи чело.

— Какво направи?

— Превключих на друга станция. Просто трябва да натискаш ето тези копчета.

Джулиън се занимава с това в продължение на няколко минути, докато не попадна на станция, по която вървеше „Love Hurts“23 на „Назарет“.

— Музиката ви е интересна.

— Липсва ли ти музиката от твоето време?

— Тъй като съм слушал предимно барабани и бойни тръби, които ни водеха в битка — не, не ми липсва. Но това може да ми хареса.

— Кое по-точно? — подкачи го Грейс. — Музиката или това, че от любовта боли?

Шеговитото му изражение изведнъж се изпари.

— Тъй като никога не съм познал любовта, няма как да знам дали от нея боли или не. Но не мога да си представя как да те обичат би могло да е по-мъчително от това да не те обичат.

Сърцето на Грейс се сви при тези думи.

— Е — попита тя, за да смени темата, — какво смяташ да правиш, когато се върнеш у дома?

— Не знам.

— Сигурно ще сриташ задника на Сципий, нали?

Джулиън се засмя.

— Не бих имал нищо против.

— Защо? Какво ти е сторил?

— Изпречи ми се на пътя.

Хм, не това очакваше да чуе.

— Значи не обичаш никой да се изпречва на пътя ти, така ли?

— Защо, ти да не би да обичаш?