Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Не забравяй, че е там — строго каза той. — Внимавай да не го докоснеш.
След това се изправи и отново се загледа в щита, сбърчил вежди.
— Трябва да е била майка ми. Само тя или някой от синовете й биха могли да го сторят.
— Защо й е да го прави?
Джулиън присви очи, припомняйки си какво говореше легендата за меча.
— Сигурен съм, че ми го е пратила, в случай че се изправя срещу Приап. Наричат го още Меч на правдата. Той няма да убие Приап, а вместо това ще го затвори в книгата на мое място.
— Сериозно ли говориш?
Джулиън кимна.
— Мога ли да докосна щита?
— Разбира се.
Грейс прокара ръка по инкрустирания със златно и черно образ на Атина и нейната сова.
— Красив е — каза тя благоговейно.
— Кириан поръча да го изработят за мен, когато станах пълноправен пълководец.
Грейс докосна думите, гравирани под Атина.
— Какво пише?
— „По-добре смърт, отколкото безчестие“ — с мъка отвърна Джулиън, тъй като думите засядаха в гърлото му.
Той се усмихна печално, припомняйки си Кириан, неизменно стоящ до него в битките.
— Върху неговия щит пък пишеше „Плячката е за победителя“. Преди всяко сражение той ме поглеждаше и казваше: „Ти можеш да задържиш честта, аделфос, а плячката остави на мен.“
Странната нотка, прокраднала се в гласа му, не убягна от вниманието на Грейс. Опитвайки се да си представи как ли бе изглеждал Джулиън с меч в ръка, тя го дръпна към себе си.
— Кириан? Онзи, когото разпънали на кръст?
— Да.
— Доста си го харесвал, нали?
Тъжна усмивка пробяга по лицето на Джулиън.
— Трябваше ми време, докато свикна с него. Когато бях на двайсет и три, чичо му го изпрати под мое командване, като ме предупреди най-недвусмислено какво ме очаква, ако допусна Негово височество да пострада.
— Бил е принц?
Джулиън кимна.
— Не знаеше що е страх. Едва двайсетгодишен, той се хвърляше в бой съвсем необмислено, предизвиквайки всеки, който се изпречи на пътя му. Непрекъснато трябваше да го измъквам от какви ли не премеждия. Ала той бе човек, когото просто не можеш да мразиш. Въпреки че бе луда глава, имаше страхотно чувство за хумор и освен това беше безпределно верен. — Джулиън прокара ръка по щита си. — Ще ми се да бях там, за да го спася от римляните.
Грейс го докосна съчувствено по рамото.
— Сигурна съм, че двамата заедно бихте могли да се измъкнете и от най-опасното положение.
Думите й накараха очите му да грейнат.
— Застанехме ли начело на своите армии, бяхме непобедими — той я погледна и едно мускулче на лицето му потрепна. — Беше въпрос на време да покорим Рим.
— Защо толкова сте държали да го направите?
— Зарекох се да унищожа Рим, след като римляните превзеха Примария. Двамата с Кириан бяхме повикани на помощ, ала докато стигнем, вече беше твърде късно. Римляните най-хладнокръвно бяха избили всички жени и деца в града. Никога не бях виждал подобно клане. — Очите на Джулиън потъмняха. — Докато се опитвахме да погребем мъртвите, римляните ни нападнаха от засада.
Грейс се вледени.
— Какво стана?
— Вече бях успял да обърна хората на Ливий в бягство и тъкмо се канех да го посека, когато Приап се намеси. Изпрати гръм по коня ми и аз бях хвърлен на римляните. Сигурен бях, че с мен е свършено и тогава Кириан изникна сякаш от нищото. Той отблъсна Ливий достатъчно задълго, за да мога да се окопитя. Ливий нареди на хората си да се оттеглят и изчезна, преди да успеем да го довършим.
Грейс осъзна, че Джулиън бе застанал точно зад нея. Тялото му беше толкова близо, че можеше да усети топлината му. Той сложи ръце от двете й страни, подпирайки се на матрака, преди да притисне гърди в гърба й.
Грейс стисна зъби, поразена от яростта на връхлетялото я желание. Не бе я прегърнал, ала въпреки това въздействието върху сетивата й беше неописуемо силно. Той наведе глава и зарови лице в шията й.
Езикът му се плъзна по кожата й, възпламенявайки всеки хормон в тялото й. Гърбът й се изви, гърдите й се напрегнаха. Ако не го спреше…
— Джулиън — промълви тя задъхано, ала предупредителната нотка, която искаше да вложи в гласа си, изобщо не се долавяше.
— Знам — прошепна той. — Отивам да си взема един студен душ. Докато Джулиън излизаше от стаята, Грейс съвсем ясно го чу да добавя, ръмжейки: