Мечтан любовник

Грейс паркира и те си размениха местата. Джулиън се настани зад волана и Грейс потръпна, когато го видя, с неговите над метър и деветдесет, приклещен в място, пригодено така, че да е удобно на жена, която бе едва метър и петдесет и девет.

— Забравих да дръпна седалката назад. Извинявай.

— Не мога нито да помръдна, нито да дишам, но няма проблем.

Грейс се засмя.

— Под седалката има лост. Издърпай го и я бутни назад.

Джулиън опита, ала беше притиснат толкова натясно, че не можа да го стигне.

— Дай на мен — каза Грейс. — Ето го.

Джулиън отметна глава назад, когато Грейс се наведе през бедрото му, притиснала гърди в крака му, докато ръката й посегна между коленете му. Тялото му начаса пламна и се втвърди, заемайки бойна готовност. Когато Грейс опря буза о слабините му, борейки се с ръчката, на Джулиън му се стори, че ще умре.

— Знаеш ли, заела си страхотно удобна позиция за…

— Джулиън! — скара му се тя. После се отдръпна и лицето й пламна при вида на издутината в дънките му. — Съжалявам.

— Аз също — промълви той задъхано.

За съжаление тя все още не бе отместила седалката назад, така че Джулиън трябваше да изтърпи същото още веднъж. Стиснал зъби, той вдигна ръка и с всички сили стисна облегалката над главата си. Трябваше да повика на помощ цялата си воля, за да устои на изпепеляващата сласт, която го изгаряше отвътре.

— Добре ли си? — попита Грейс, когато най-сетне се оправи със седалката и се върна на мястото си.

— О, да — саркастично отвърна Джулиън. — Съвсем добре, като се има предвид, че съм минавал през пламъци, от които болеше по-малко, отколкото от онова, което се случва в слабините ми в момента.

— Казах, че съжалявам.

Вместо отговор, той само я погледна. Грейс нежно го потупа по ръката.

— Е, можеш ли да стигнеш педалите?

— Бих искал да стигна твоите педали.

— Джулиън! — отново му се скара Грейс. Ама че бе развратен! — Ще се съсредоточиш ли или не?

— Добре де! Ето, съсредоточавам се.

— Нямам предвид върху гърдите ми.

Жадният му поглед се спусна към скута й.

— Нито пък там.

За нейно голямо учудване, той издаде долната си устна напред, досущ като нацупено дете. Това бе толкова нетипично за него, че Грейс се разсмя с глас.

— Добре. Най-левият педал е за съединителя, това в средата е спирачката, а десният е за газта. Нали помниш какво ти обясних за тях?

— Да.

— Добре. Първото, което трябва да направиш, е да натиснеш съединителя и да изключиш от скорост — при тези думи тя сложи ръката му върху скоростния лост и му показа как да го движи.

— Знаеш ли, бих предпочел да не си играеш с това пред мен, Грейс. Жестоко е.

— Джулиън! Стига вече! Просто се опитвам да ти покажа как да се оправяш със скоростния лост.

Джулиън изсумтя.