Мечтан любовник

Джулиън ги извади и коленичи на пода пред нея, така че тя да може да ги обуе.

Ръцете му нежно плъзнаха коприната нагоре, последвани от устните му и Грейс потрепери. Сякаш за да направи насладата по-голяма, отколкото сетивата й можеха да понесат, той прокара пръсти по кожата й и преди да се отдръпне, леко я помилва между краката. След това извади черния сутиен, който вървеше с бикините.

Като кукла на конци, лишена от собствена воля, Грейс му позволи да й го сложи. Ръцете му докоснаха зърната й, докато той се оправяше с предната закопчалка, а после се плъзнаха между сатена и кожата й и я дариха с толкова гореща милувка, че Грейс потръпна.

Джулиън се приведе над нея и улови устните й със своите. Дори сега усещаше огъня, който бушуваше в тялото му и го подтикваше да я обладае, да облекчи болката, която раздираше слабините му, пък било то и само за няколко мига.

Грейс простена, когато целувката му стана по-настойчива. Останала без воля, тя почувства как Джулиън я вдигна на ръце, отнесе я до леглото и я положи върху него. Инстинктивно Грейс обви крака около кръста му и простена, когато усети стоманените мускули на корема му да се притискат в нея.

Джулиън прокара ръце по гърба й. Образът на голото й мокро тяло се бе отпечатал в съзнанието му и той почти бе стигнал там, откъдето нямаше да има връщане, когато ярък лъч озари стаята.

С насълзени от светлината очи, Джулиън се отдръпна от Грейс.

— Ти ли беше? — задъхано попита тя и го изгледа с обожание.

Джулиън развеселено поклати глава.

— Ще ми се да можех да си припиша заслугата, но съм почти сигурен, че източникът беше друг.

Огледа се наоколо и примига изумено, когато видя какво лежи върху леглото. Не можеше да бъде…

— Какво е това? — попита Грейс, проследявайки погледа му.

— Щитът ми — каза Джулиън, без да може да повярва на очите си.

От векове не го бе виждал. Напълно поразен, той се взираше в лъскавия щит, който проблясваше върху леглото. Познаваше всяка вдлъбнатина и всяка драскотина по него, прекрасно помнеше и ударите, оставили всяка от тях. Боейки се, че сънува, той протегна ръка и докосна бронзовия релеф на Атина и нейната сова.

— А това трябва да е мечът ти, нали?

Джулиън сграбчи ръката на Грейс, преди да го е докоснала.

— Това е мечът на Кронос20. Никога не го пипай. Ако някой, в чиито вени не тече кръвта на Кронос, се допре до него, мечът завинаги ще изгори кожата му.

— Наистина ли? — Грейс побърза да стане и да се дръпне по-надалеч от меча.

— Наистина.

Тя погледна към леглото и сбърчи чело.

— Защо са тук?

— Не знам.

— Кой ги е изпратил?

— Не знам.

— Е, това не ни помага особено.

Джулиън сякаш не чу саркастичната й забележка. Той се взираше в щита и прокарваше ръка по него, досущ както любящ баща, който бе открил отдавна изгубеното си дете. Сетне взе меча и го пъхна под леглото.