Обичай ближния си [bg]

Керн се пробуди и се вслуша в бързото и повърхностно дишане на Рут. Опипа челото й — то беше горещо и влажно. Тя спеше дълбоко, но неспокойно и той не поиска да я събуди. Сеното миришеше упоително, при все че го бяха покрили с одеяла. Тя се събуди след малко сама и поиска вода с детско гласче. Керн донесе кофа и чаша: Рут изпи жадно поднесената вода.

— Горещо ли ти е?

— Да. Много ми е горещо. Може би от сеното. Чувствам гърлото си съвсем пресъхнало.

— Надявам се, че нямаш треска.

— Не бива да имам треска. Не бива да се разболявам. Не съм болна, нито пък ще се разболея.

Тя се обърна, скри глава под мишницата му и заспа отново.

Керн не мръдна. Съжаляваше, че няма свещ, за да види как изглежда Рут. От влажното й горещо лице разбра, че е в треска. Остана неподвижен, като слушаше пресекливото и бързо дишане, и наблюдаваше безкрайно бавното движение на стрелките върху осветения циферблат на часовника си, който светеше в мрака — бледа далечна дяволска машинка. Овцете се бутаха долу, обаждаха се от време на време и сякаш минаха години, докато прозорчето просветне.

Рут се събуди.

— Дай ми малко вода, Лудвиг.

Керн й подаде чашата.

— Ти имаш треска, Рут. Дали ще може да те оставя сама за един час?

— Да.

— Трябва да изтичам до селото да взема лекарства.

Овчарят дойде и отвори кошарата. Когато Керн му каза за станалото, той се намръщи.

— Трябва да отиде в болница. Не може да остане тук.

— Да видим дали няма да й стане по-добре до обед.

При все че се страхуваше да не срещне полицая или някой член на семейство Амерс, Керн изтича до дрогерията и помоли да му заемат един термометър. Помощник-дрогеристът се съгласи да му го даде само след като Керн остави за депозит стойността му. Той взе едно шишенце арканол и изтича обратно.

Рут имаше трийсет и осем и пет десети. Тя взе две таблетки, а Керн я зави със своето палто и нейното манто. Но въпреки лекарството температурата й се покачи до трийсет и девет.

Овчарят започна да се чеше по главата.

— Тя се нуждае от грижи. Бих я завел в болница на твое място.

— Не искам да ходя в болница — прошепна дрезгаво Рут, — до утре ще ми мине.

— Работата не ми изглежда такава — каза овчарят. — Тя трябва да лежи в легло и в стая, а не в плевня.

— Тук е топло и хубаво. Остави ме да полежа тук, моля ти се.

Овчарят слезе по подвижната стълба, последван от Керн.