Обичай ближния си [bg]

Той почака до десет часа на другата сутрин и отиде да вземе чантата си. Искаше да прегледа някои адреси, без да събуди Биндинг. Но когато влезе, намери стаята празна. Явно бе, че Биндинг си е отишъл. Керн отвори чантата. Тя вече не беше затворена добре и това го изненада. Беше сигурен, че я е затворил добре вечерта.

Стори му се, че и шишенцата вътре не са в същия ред.

Пликчето в страничния джоб си беше на мястото, но когато го отвори, видя, че швейцарските пари са изчезнали. Паднаха само две австрийски петшилингови банкноти.

Прегледа старателно всичко. Претърси и костюма си, макар да бе уверен, че парите не са там. Никога не носеше пари у себе си, защото допускаше, че може да го арестуват вън от къщи. В такъв случай Рут би могла да прибере поне чантата и парите. Но четиресетте франка наистина бяха изчезнали. Той седна на пода до чантата.

— Мошеник — промълви безпомощно, — проклет мошеник. Как можа?

Стоя известно време така, размишлявайки дали да съобщи на Рут неприятната вест; най-после реши да премълчи, докато е възможно. Нямаше защо да я безпокои веднага.

След това извади Биндеровия списък и си преписа няколко адреса в Берн. Напълни джобовете си със сапун, връзки за обувки, безопасни игли, флакончета с тоалетна вода и слезе.

Долу срещна съдържателя и го попита:

— Познавате ли някой си Рихард Биндинг?

Съдържателят размисли малко, след това поклати отрицателно глава.

— Един човек, който ви е питал снощи за стая.

— Никой не ме е питал за стая. Дори не бях тук. Върнах се към полунощ.

— Така ли? Имате ли свободни стаи?

— Да, три. И досега са свободни. Чакате ли някого? Може да получите седми номер във вашия коридор.

— Не. Не вярвам, че този, когото чакам, ще дойде пак. Сигурно е заминал вече обратно за Цюрих.