![Любов на колела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/8/lyubov-na-kolela-bg-download.jpg)
Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
— Но искам да знаеш, че аз…
— Това беше секс и само секс, Франк. Нали така се споразумяхме? И беше страхотно, много по-добре от всичко, което някога съм си представяла, не е нужно да ми обясняваш нищо.
— Точно тук не си права. Трябва да знаеш как…
— Хей, ако нямаш нищо против — прекъсна го бързо, защото със сигурност не искаше да чуе думите, които щяха да излязат от устата му. Гордостта й не можеше да приеме толкова много. — Бих искала да тръгнем за болницата малко по-рано, за да има време да се отбием в Старбъкс. Онова кафе в чакалнята е много по-лошо от мътилката, която варим тук и…
— Не искам да идваш сега в болницата. Може да дойдеш, ъ-ъ, след… — Някаква странна емоция се мярна по лицето му и дълбокият му глас се прекърши, преди да продължи: — Но не и преди това.
Стомахът й се сви на топка и тя се запита колко глупава може да бъде една жена.
Затвори очи, докато нахлузваше ботушите, преглътна парещата буца от мъка, заседнала на гърлото й, преди да събере всички сили и погледна нагоре към него с усмивка.
— Добре тогава. Предполагам, че трябва да ти пожелая късмет.
— Беки, аз… — Гласът му звучеше отчаяно.
— По-добре върви в стаята си, ако искаш да се изкъпеш и преоблечеш, преди да тръгнеш — прекъсна го тя. Изправи се и тръгна към вратата на спалнята, без да обръща внимание на разхвърляното си легло и спомените, които идваха с него.
Отключи вратата и я отвори широко.
Той не беше глупак. Знаеше, че е по-добре да се омита. Въпреки това, преди да излезе в коридора, спря до нея. Огледа лицето й, кривата му усмивка беше почти като пародия. Когато погали с пръст бузата й, за неин ужас в очите й запариха сълзи и тя знаеше, че този път няма да може да ги спре.
Той трябваше да си тръгне. Веднага.
— Ще се видим, когато се събудиш — каза и затвори очи, когато Франк се наведе и нежно я целуна по ъгълчето на устата.
— Ти си една от най-прекрасните жени, които някога съм срещал, Ребека Райхарт — изръмжа дрезгаво. — Каквото и да се случи, искам да помниш това.
Тя обви ръце около врата му и го прегърна силно, позволи си един последен момент на интимност, преструвайки се, че той е неин завинаги.
— Здравейте, аз съм Мишел, или Шел, ако така ви е по-удобно. Сестрата на Франк. Той ми е разказвал толкова много за всички вас — каза високата, с кестенява коса жена, докато се ръкуваше с Дан Ман.
Бил се задави с глътката Пепто-Бисмол, която поглъщаше в момента.
Шефа има сестра? Не можеше да повярва. Познаваше този мъж повече от три години и никога не беше чувал нито дума за сестра…
— Е, той обаче не ни е казвал нищо за теб, скъпа — провлече Ози, мърдайки вежди и наподобяващ с типично американското си красиво лице, разрошена като на луд учен коса и тениска със Стар Трек някаква странна комбинация от Казанова и класически образ на председател на класа. Станал прав и енергично разтърсвайки ръката на Мишел, Ози се наведе и заговорнически прошепна:
— И сега знам защо. Той ни познава достатъчно добре, за да знае, че не трябва да навира под носа ни такава апетитна хапка като теб.
— Ти трябва да си Ози. — Мишел се засмя и след това обиколи чакалнята на Северозападна Мемориал Хоспитал, за да се ръкува с Рицарите, които се бяха събрали там да чакат Шефа да излезе от операция.
— Ти трябва да си Дивия Бил. — Тя застана пред него и протегна дългата си елегантна ръка. — Много се радвам да се запознаем.
— За мен е удоволствие — отвърна той с дрезгав глас, все още кашляйки, защото просто не можеше да повярва.
Тъкмо се канеше да отвори уста, за да попита дали е чул правилно и тя наистина е сестра на Шефа, когато собствената му сестра се втурна през вратата, натоварена със закуски от автомата.
Беки се препъна и замръзна на място, когато видя Мишел. Една торба с чипс се изплъзна от ръцете й и падна на пода.
— Беки — започна Бил и се наведе да вдигне пакета с чипс, — това е…
— Знам коя е тя — прекъсна го Беки с очи, приковани в другата жена.
— Знаеш? — попита объркан.
— Да. — Кимна и залепи усмивка на лицето си. — Не е ли очевидно?
Той хвърли поглед към Мишел. Добре, тя и Шефа имаха еднакви очи и един и същи цвят на косите, но приликата свършваше дотук. Защото Мишел беше красавица, за разлика от Шефа.
— Предполагам, че е. — Той се почеса по ухото.
— Ти трябва да си невероятната Ребека Райхарт. — Мишел пристъпи напред, искаше да стисне ръката на Беки, но бе възпрепятствана от купчината закуски.