Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
Глава 16
Беки изстена сърдито и удари звънящия будилник.
— Време е — измърмори, разтърка сънените си очи и се разпростря на леглото, когато Франк стана и провеси дългите си крака от матрака. Щракна лампата, почеса се по главата и се усмихна сънливо при вида на широкия му гол гръб. Стегнатите мускули от двете страни на гръбнака му се напрегнаха, когато той се наведе, за да вземе ризата си.
О, и какъв задник само! Докато той нахлузваше дънките, тя жадно наблюдаваше как високият му стегнат задник изчезва в панталона. Усмихна се, спомняйки си отново всичко, което бяха правили само преди няколко часа и подсвирна, възхитена от шоуто. Той я стрелна с бърз поглед през рамо, след което се обърна да закопчее ципа си.
Охо!
Сядайки в леглото, тя отново подсвирна и макар че той я удостои с прекрасната си, крива усмивка, бе невъзможно да се изтълкува неправилно това, което бе изписано на лицето му.
С една дума: съжаление.
О, Боже! Беше убедена, че това няма да се случи, беше убедена, че след като събори всички прегради, които бе издигнал спрямо нея през годините, ще осъзнае, че това, което най-накрая се случи между тях, е било неизбежно. Че е хубаво и реално, и по-важното, че е правилно.
Леле. Явно беше или глупава оптимистка, или още по-лошо — пълна и абсолютна идиотка.
Сърцето й заби лудо, в ушите й зазвуча странно бръмчене, когато отметна завивката и с бързи стъпки отиде до гардероба. Рязко отвори едно чекмедже, грабна първите попаднали й бикини, обу ги, след което затърси подходящ за тях сутиен. През цялото време водеше борба със себе си и се наричаше глупачка по сто различни начина, защото винаги си бе мислила, че има шанс нещата между тях да се получат.
О, Боже, мили, Боже, тя го беше съблазнила!
Тя го беше поканила — беше се съблякла гола пред него и съвсем умишлено го беше прелъстила, надявайки се, че тя ще бъде неговата нова любовница, че тя ще бъде неговата незаменима „госпожа Леснодостъпна с големите бомби“.
Разбира се, за танго са нужни двама, както се казва, така че тя не беше единствената виновна, но кой пламенен мъж би могъл да устои на жената, за която, както той сам си бе признал, е мечтал повече от три години, когато тя сама събува гащите и разтваря краката си в покана?
Никой, за когото можеше да се сети.
Така че, да, той се беше предал, но на дневна светлина и при осъзнаването на това, което бяха направили, беше очевидно, че една страстна нощ с нея не променяше факта, че той няма планове да я настани за постоянно в сърцето, ума и леглото си. Тя беше тази, която бе поискала само секс, и точно това й беше дал. Най-добрият секс в живота й.
Но това беше всичко. Край на историята.
Двамата нямаше да пътуват заедно към залеза. Очевидно тя нямаше да замени истинската „госпожа Леснодостъпна“ и фактът, че дори си бе помислила за такава възможност, беше толкова абсурден, колкото и смешен.
И щеше да се превива от смях, ако сърцето й не бе разбито на хиляди малки парченца.
— Хей! — Гласът му беше нежен и топъл, също като ръката, която сложи на рамото й, след като тя се намъкна в едни дънки. — Добре ли си?
Не, не съм добре. Говорех, че искам само секс, заради самия секс и нищо друго, но това са празни приказки.
— Да. — Грабна от чекмеджето една тениска с надпис AC/DC и бързо я издърпа през главата си, защото от една страна, вече не се чувстваше удобно да стои гола в близост до него — е, добре, след онова, което бяха правили нощес, това беше класически случай на „след дъжд качулка“, но не можа да се пребори със себе си — от друга страна, защото, докато издърпваше тениската през главата си, успя да избегне погледа му. — Супер съм. Ти как си?
— Беки… мила… — Нежно я принуди да се обърне, хвана брадичката й между палеца и показалеца си и я накара да го погледне.
Не плачи, ти тъпа, глупава жено! Ако заплачеш, той ще разбере, че всичко, което наговори за „секса, само заради самия секс“, са куп безсмислени глупости.
— Иска ми се нещата да бяха различни. — Той поклати глава, изражението му бе достатъчно, за да стрие на прах разбитото й вече сърце. — Иска ми се… — Не довърши, само въздъхна със съжаление.
— Всичко е наред, Франк — увери го и използва като предлог, че търси ботушите си, за да се изплъзне от него.
Разбира се, беше всичко друго, но не и наред.