Любов на колела [bg]

— Добре. Тогава, не разбирам защо, по дяволите, е правил секс с теб?

— Аз го… пре-прелъстих, Ив — призна Беки през сълзи, вдигна глава, примигвайки бързо-бързо и Ив разбра, че приятелката й има проблеми с фокусирането. — Той дойде в стаята ми, за да ми говори за една глупава репортерка и аз… аз се съблякох…

— Какво?

— Да. — Беки отново избърса нос в опакото на ръката си. — Просто съблякох тениската и шортите и застанах пред него чисто гола, така че той да няма сили да си тръгне.

— Съблече се гола пред него?

— Нали току-що това казах.

— Знам. Знам, но е толкова… — Ив поклати глава. Не можеше да си представи, че някоя, дори и Беки, би могла да бъде толкова безсрамно дръзка. Леле! — Хм, добре. Значи съблече всичко и застана пред него гола, за да не иска той да си тръгне и предполагам, че не е… предполагам, че не го е направил?

— Не.

Да, защото що за мъж би бил тогава? Беки беше красива и въпреки необичайната си професия, много женствена. Плюс това беше бунтарка по душа и имаше няколко татуировки, така че въплъщаваше в себе си най-чистата комбинация от добро и лошо момиче, която беше неустоима за всеки мъж…

— Но той обича друга? Ти знаеше ли за нея?

— Горе-долу.

— Какво? Какво означава това?

— Това означава, че знаех, че се вижда с някоя. Той… той… — Беки хлъцна отново и направи гримаса на разочарование, защото явно не успяваше да се контролира. — Той се среща с нея от няколко години. Но винаги съм си мислила, че не е… не е нещо сериозно. Реших, че са просто приятели… приятели с-с екстри, и хей, ако това наистина е така, защо да не мога и аз да му бъда такава приятелка, нали се сещаш? Но днес, когато всички чакахме той да се събуди след операцията на рамото му, аз се запознах с нея и тя е… тя е… — Беки отново зарови лице в свивката на ръката си и промърмори приглушено: — Тя наистина е красива, Ив. И мила. И забавна. А споменах ли, че сигурно я обича, защото… защото двамата имат с-син? Това не го знаех. Кълна се, не го знаех, в противен случай нямаше да… Как бих могла да знам? Трябвало е да я докладва в досието си, когато все още беше на служба. Но не го е направил! — Когато вдигна глава, изражението й беше опустошено.

— Какво искаш да кажеш с това, че е трябвало да я докладва…

— Няма значение — прекъсна я Беки. — Важното е, че той има син. Малкото момченце изглежда точно като него, съвсем като него. — В представите си Ив видя малко момче с широки рамене и множество белези. — Е, прилича съвсем на Франк, когато е бил три-четири годишен. Буен и с огромни, одухотворени, сиви очи…