По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Разбира се, че беше тя! Кой друг щеше да е в тази част на замъка, и то през нощта? За пръв път, откакто се бе събудил от злощастните си сънища, Лусиън се усмихна. Нуждаеше се точно от това — от хапливия език на сестра си. Никога досега в живота си не бе изпитвал подобно нетърпение да поговори с някого, затова забърза натам. Дебелият килим заглушаваше стъпките му. Намираше се вече на няколко крачки от спалнята на Шарлот, когато за пръв път се усъмни.
Жената бе по-дребна и по-слаба от сестра му. Насочи свещта и дългата дебела плика заблестя в сребристото сияние на лунните лъчи.
Спря се като закован. Нетърпението му тутакси бе изместено от изненадата. Не беше Лоти, а Алис, жената, която най-малко желаеше да срещне в този момент. Кой друг имаше подобна коса?
Потисна въздишката, напираща в гърдите му, и запристъпя назад. Нямаше никаква представа какво търсеше повереницата му пред вратата на Лоти в този час и не желаеше да узнава. Не и след като бе само по халат, под чиито гънки напираше възбудената му мъжественост.
Изпълнен с възмущение от нежеланата среща, Лусиън направи крачка назад, после още една. И още няколко. И…
Без да иска разклати кристалните висулки на свещи и те зазвънтяха.
Алис рязко се извърна и тихо извика:
— К-кой е там?
Лусиън тихо изруга. Намираше се в капан. Нямаше друг избор, освен да пристъпи напред и да вдигне свещта, за да освети лицето си.
— Аз съм, Алис. — Нима този напрегнат и пресипнал глас бе неговият?
Тя също вдигна свещта високо, присви очи и се втренчи в него. Вместо да изглежда облекчена, му се стори разтревожена, почти… гузна. Погледна крадешком вратата зад гърба си и попита с изтънял гласец:
— Лусиън?
Той се намръщи. Какво, за Бога, ставаше с нея? Държеше се доста странно. При тази мисъл едва не се засмя на глас. По дяволите, Алис не се държеше странно, тя наистина си бе странна. И все пак…
— Какво те води тук посред нощ? Да не си болна?
— Ъъъ… — Хвърли още един поглед към вратата и сведе клепачи. Запристъпя неловко, сякаш бе хваната да върши нещо нередно.
Изведнъж го прониза подозрение и погледът му се изостри. Злият демон се надигна в стомаха му. Дали не си бе определила среща в това крило с някой среднощен обожател? Може би Дрейк? Стори му се съвсем вероятно особено след като си припомни начина, по който двамата с Алис си шушукаха след вечеря, склонили глави като влюбени гълъбчета. Така се смееха и забавляваха насаме, че явно се бяха сдобрили след следобедната случка.
Споменът за тази сцена, както и мисълта, че тя навярно желае по-интимна близост с онова предвзето конте, го изпълни с дива ярост.
— Е? — озъби се той.
Тя го погледна, а очите й се разшириха, видимо сепната от внезапната грубост, прозвучала в гласа му.
— Ъъъ… аз… добре съм…
— И? — Погледите им се срещнаха над трептящите пламъци на свещите им и той впи очи в нейните.
Веждите й се смръщиха.
— И какво?
— Щом не си болна и не си дошла да потърсиш помощта на Лоти, какво правиш тук?
Остана втренчена в него няколко дълги мига.
— А-аз не можах да заспя и… ами… реших да се поразходя… и…
Зад вратата се разнесоха стенания, последвани от женски вик. За опитното ухо на Лусиън бе ясно, че сестра му е била задоволена, и то по най-добрия начин.
Алис, разбира се, не притежаваше подобен сексуален опит.
— Чуй! Този шум! Чух го, докато минавах, и спрях.
Последва нова серия от въздишки и стенания. Очите на Алис се разшириха още повече.
— Ето! Дали някой не е проникнал в замъка?
Лусиън срещна за миг питащия й поглед, после побърза да извърне очи, не знаейки какво да каже. Дяволите да го вземат нейното училище! И всички набожни учители с техните молитви и библии, заради които тя бе толкова неподготвена за живота. Какво да прави сега? Макар че възбудата му бе стихнала, последното нещо, което искаше, бе да обяснява сексуалните отношения между половете, и то на момиче, което предизвикваше тъкмо такива желания у него.
В пристъп на моментна страхливост той се замисли дали да не пренебрегне въпроса й и просто да й заповяда да се върне в стаята си. После си припомни за Дрейк и подозренията си. Не! В никакъв случай не биваше да я остава в неведение! Беззащитна срещу мъжките ласкателства и похотливостта на разните развратници. А те ще се тълпят около нея, в това нямаше никакво съмнение. Бе прекалено красива и съблазнителна, за да може един слаб мъж да устои на повика на плътта.
Бавно вдигна поглед и го прикова в лицето й. Алис продължаваше да се взира в него, очаквайки отговора му. Въпросът сега бе не какво да направи, а как да го направи.
Замисли се. Единият начин бе да я излъже, че звуците сигурно се дължат на нечий нощен кошмар, а на сутринта да помоли Лоти да й обясни всичко. Другият бе да настоява тя да прочете книгата, която баща му му бе дал за четиринадесетия му рожден ден.