Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Когато се върнаха у дома, Лара обяви:
— Следващата седмица заминаваме за Рино.
— Какво има в Рино?
— Откриването на хотела и казиното. Ще летим в сряда.
— Проклятие! — отчаяно извика Филип.
— Какво има?
— Съжалявам, любима, но няма да мога.
Тя го зяпна:
— Какво искаш да кажеш?
— Елърби ми е уредил шестседмично турне. Заминавам за Австралия и…
— Австралия?
— Да, после Япония и Хонконг.
— Не, Филип. Искам да кажа… защо ти е това? Не ти се налага. Искам да бъда с теб.
— Ами ела с мен, Лара. Много ще се радвам.
— Знаеш, че не мога. Не и сега. Толкова работа имам тук — нещастна отвърна Лара. — Не искам да ме оставяш сама.
— И аз не искам. Но аз те предупредих, любима, че моят живот е такъв.
— Знам. Но това беше преди. Сега е друго. Всичко се промени.
— Нищо не се е променило — внимателно рече Филип — освен това, че съм абсолютно луд по теб и когато замина, адски ще ми липсваш.
Лара не можа да отговори нищо.
Филип замина. Никога преди Лара не бе изпитвала такава самота. По средата на някое съвещание тя внезапно се сещаше за Филип и сърцето й се разтапяше.
Искаше той да продължи кариерата си, но имаше нужда да бъде до нея. Мислеше за това, колко прекрасно се чувстваха заедно, за прегръдките му, за неговата топлота и нежност. Не знаеше, че може да обича някого толкова силно. Филип й се обаждаше всеки ден, но това като че ли я караше да се чувства още по-самотна.
— Къде си, скъпи?
— Все още съм в Токио.
— Как върви турнето?
— Прекрасно. Липсваш ми.
— И ти ми липсваш — тя не можеше да му обясни колко много.
— Утре заминавам за Хонконг, а после…
— Бих искала да се върнеш — тя съжали за думите си в мига, в който ги изрече.
— Знаеш, че не мога.
Мълчание.
— Разбира се.
Говориха половин час и когато затвори, Лара се почувства още по-самотна. Разликата във времето бе влудяваща. Понякога вторникът при нея за него бе вече сряда, той се обаждаше посред нощ иди в ранните утринни часове.
— Как е Филип? — попита Келър.
— Добре. За какво му е това, Хауард?
— Кое?
— Това негово турне. Не му се налага да го прави. Искам да кажа, че определено не е заради парите.
— Охо! Сигурен съм, че не е заради парите. Това му е професия, Лара.
Същите думи бе използвал и Филип. Тя ги разбираше с ума си, но не и със сърцето си.
— Лара, ти просто се омъжи за този мъж, но той не е твоя собственост — напомни й Келър.
— Не искам да бъде моя собственост. Но се надявах, че ще бъда по-важна за него от…
Тя млъкна по средата на фразата.
— Няма значение. Знам, че се държа глупаво.
Лара се обади на Уилям Елърби.
— Свободен ли сте днес на обед?
— Мога да се освободя. Да няма нещо лошо?
— Не, не. Просто исках да поговорим.
Срещнаха се в „Льо Сирк“.
— Чували ли сте се скоро с Филип? — попита Елърби.
— Чуваме се всеки ден.
— Турнето му върви успешно.
— Да.
Елърби рече:
— Честно казано, мислех, че Филип никога няма да се ожени. Той е като свещенослужител — изцяло се е посветил на мисията си.
— Знам — Лара се поколеба. — Не мислите ли, че той пътува твърде много?
— Не ви разбирам.
— Филип вече има дом. Няма причина да обикаля целия свят — тя видя изражението на Елърби. — О, не искам да кажа, че трябва да си стои само в Ню Йорк. Сигурна съм, че можете да му уредите концерти в Бостън, Чикаго, Лос Анжелос. Нали разбирате… да, не трябва да пътува толкова надалеч.
Елърби внимателно попита:
— Обсъждахте ли това с Филип?
— Не. Искам първо да поговоря с вас. Би било възможно, нали? Искам да кажа, че на Филип не му трябват вече пари.
— Мисис Адлър, Филип получава по тридесет и пет хиляди долара на концерт. Миналата година е бил на турне в продължение на четиридесет седмици.
— Разбирам, но…
— Имате ли представа колко малко пианисти достигат върха и колко труд им струва това? По света има хиляди пианисти, които свирят до изнемога, но само четирима или петима са суперзвезда. Вашият съпруг е един от тях. Вие не познавате музикалния свят. Конкуренцията е убийствена. По време на концерт виждате на сцената изпълнител, облечен във фрак, излъчващ блясък и благополучие, но когато слезе от сцената, той едва успява да си плати наема и да се нахрани прилично. На Филип му е било нужно много време, за да стане пианист от световна класа. Сега вие искате от мен да му отнема това.
— Не. Аз просто предлагам…
— Това, което предлагате, ще унищожи кариерата му. Всъщност вие не искате това, нали?
— Разбира се, че не — отвърна Лара. Подвоуми се и продължи: — Разбрах, че получавате петнадесет процента от хонорарите на Филип.