Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
— Нима очакваш от мен да посещавам подобни срещи?
— Може би — отвърна Келсайър. — А може би не. И в двата случая е от съществено значение да разполагаме с човек сред благородниците. Ти и Сейзед ще събирате важни сведения, чиято стойност уличните информатори не биха могли да оценят. Нещо повече, само с присъствието си на тези забави — даже и да не чуеш нищо — пак ще ни осигуриш информация.
— Как така? — попита Вин и се намръщи.
— Като си отбележиш хората, които проявяват интерес към теб — обясни Келсайър. — Това ще са Къщите, които искаме да следим. Щом се интересуват от теб, проявяват интерес и към лорд Реноа — а има само една причина, поради която биха го правили.
— Оръжия — досети се Вин.
— Именно. Репутацията на Реноа като доставчик на оръжие го прави ценен за всеки, който подготвя военна операция. Има няколко фамилии, които ме интересуват особено. Предполагам, че между тях вече съществува напрежение — може би дори се питат кои са техните нови врагове. Повече от век не е имало война между Големите къщи, в смисъл — особено разрушителна като последната. Иска ми се да я повторим.
— Това ще означава смъртта на много благородници.
Келсайър се усмихна.
— Мисля, че ще го преживея. А ти?
Въпреки нервността си Вин също се усмихна.
— Има и още една причина — продължи Келсайър, — В някой момент от изпълнението на този мой план ще трябва да се изправим срещу самия лорд Владетел. Имам чувството, че колкото по-малко хора внедряваме около него, толкова по-добре. Да разполагам с Мъглороден скаа сред аристокрацията… какво пък, това със сигурност ще е силно преимущество.
Вин настръхна.
— Лорд Владетеля… той ще присъства ли тази вечер?
— Не. Ще има принудители, но вероятно не и инквизитори — и със сигурност няма да дойде самият лорд Владетел. Бал от такава дребна величина е под достойнството му.
Вин кимна. Естествено, никога не бе виждала лорд Владетеля — и не искаше да го види.
— Не му мисли толкова — успокои я Келсайър. — Дори да се срещнеш с него, ще си в безопасност. Той не може да чете мисли.
— Сигурен ли си?
Келсайър въздъхна.
— Е, не напълно. Но даже да можеше, не го прави с всеки срещнат. Познавам няколко скаа, които са се престрували на благородници пред него — аз самият съм го правил два-три пъти, преди… — Млъкна и втренчи поглед в белезите по ръцете си.
— Но накрая той те е разкрил — рече тихо Вин.
— И вероятно ще го направи пак — отвърна Келсайър и й намигна. — Не мисли за него сега. Целта ни тази вечер е да въведем в обществото лейди Валет Реноа. Не те очакват никакви опасни или необичайни задачи. Появяваш се и си тръгваш, когато Сейзед ти каже. По-късно ще мислим за това как да спечелим доверието на другите.
Вин кимна.
— Добро момиче — похвали я Келсайър и отвори вратата. — Аз ще съм наблизо в кулата, ще наблюдавам и ще слушам.
Скочи от стълбичката и се изгуби в тъмните мъгли.
Вин не беше подготвена за ярките светлини на Цитаделата Венчър. Масивната сграда бе обгърната от призрачно сияние. С приближаване на каретата тя вече можеше да различи осемте огромни фенера, монтирани под стените на правоъгълната постройка. Сияеха ярко като разпалени огньове, но светлината им не трепкаше. Зад тях бяха поставени огледала, насочени право към Цитаделата. Вин не знаеше какво може да е предназначението им. Балът щеше да е вътре — защо трябваше да се осветява сградата?
— Приберете си главата, господарке Вин — обади се Сейзед. — Младите дами не се кокорят така.
Вин го стрелна с яден поглед, който той не можеше да види, но се прибра.
Каретата спря и един лакей, облечен с цветовете на Къща Венчър, отвори вратата. Приближи се втори и подаде ръка на Вин.
Тя я пое и пристъпи на стълбичката, като се опита да отметне с колкото се може повече грация тежките дипли на роклята напред. Докато бавно слизаше — мислеше единствено как да не се спъне, — изпита благодарност за ръката, на която можеше да се опира. Обичаят не беше само глупава етикеция — в случая глупава бе единствено роклята.
Сейзед заобиколи каретата и застана на крачка зад нея. Беше се издокарал с дрехи от фин плат, но на тях също бе изрисувал V-образният знак на териски слуга.
— Вървете напред, господарке — подкани я той. — По червената пътека, за да не изцапате роклята си на паважа. През парадния вход.
Вин кимна, мъчеше се да овладее неспокойствието си. Тръгна напред, като подминаваше благородници и дами с най-различни костюми и рокли. Макар да не я гледаха открито, тя усещаше, че е на прицела на вниманието им. Походката й едва ли можеше да се сравнява по грациозност с тази на другите дами, които изглеждаха невероятно красиви и очевидно се чувстваха удобно в натруфените си рокли. Ръцете й бяха потни под копринените синьо-бели ръкавици.