Последната империя

— Исках да видя ти какво правиш — отвърна тя и се присви, усетила гнева му.

— Това място е много опасно! — избухна Келсайър. — Нямаш работа тук!

Вин се присви още повече. Келсайър се поуспокои. „Не можеш да я обвиняваш, че проявява любопитство — помисли си. Няколко по-смели просяка се прокраднаха до монетите. — Тя е само…“

Замръзна. Вин се опитваше да стане незабележима, да се слее с тъмния ъгъл. Изглеждаше кротка, примирена, ала въпреки това той зърна блясъка на решителност в очите й. Беше още дете, а вече бе овладяла изкуството да се преструва на безвредна.

„Наистина е добра! — възхити се Келсайър. — Как успя да се научи толкова бързо?“

— Вин, не е нужно да използваш аломантия — рече той тихо. — Нищо лошо няма да ти направя и ти го знаеш.

Тя се изчерви.

— Не исках… просто ми е станало като навик.

— Всичко е наред — успокои я той и сложи ръка на рамото й, — Само не забравяй — Бриз може да си приказва каквото си ще, но не е хубаво да манипулираш чувствата на приятелите си.

Тя кимна и вдигна очи към трупа на Кеймън. Келсайър очакваше да извърне отвратено глава, но тя стоеше смълчана и на лицето й се четеше мрачно задоволство.

„Не, тя изобщо не е слаба — помисли Келсайър. — Каквото и да те кара да си помислиш“.

— Тук ли са го измъчвали? — попита Вин. — На открито?

Келсайър кимна и си представи отекващите надалече писъци. Министерството обичаше подобни демонстрации.

— А куката защо? — попита тя.

— Ритуално убийство, отредено за най-тежките грешници — хора, които злоупотребяват с аломантията.

Вин се намръщи.

— Кеймън бил ли е аломант?

Келсайър поклати глава.

— Вероятно е изтърсил нещо не на място по време на мъченията. — Погледна я. — Може би се е досещал за твоите способности. Използвал те е преднамерено.

Тя пребледня.

— Значи… Министерството знае, че съм Мъглородна?

— Напълно възможно. Зависи от това какво е казал Кеймън. Може да е предполагал, че си само Мъглива.

Тя помълча няколко секунди.

— Това има ли значение за моята част от операцията?

— Ще продължим според плана — успокои я Келсайър. — Само двама принудители са те видели в Областния център, а трябва доста опитен човек, за да свърже скаа слугата с добре облечената аристократка.

— Ами инквизиторът? — попита тихо Вин.

Келсайър нямаше отговор на това.

— Ела. И без това привлякохме твърде голямо внимание.