Ритматистът

Двамата си тръгнаха и Мелъди подаде книгата на Джоел.

Той я тикна под мишница.

— Нали щяхме да идем в канцеларията да проверим за писмо от викария?

— Май да — отвърна тя с въздишка.

— Изведнъж помръкна.

— Такава съм си — рече Мелъди. — Внезапни промени в настроението. Това ме прави по-интересна. Както и да е, трябва да признаеш, че не направи следобеда ми приятен. Успях да зърна Нализар, какъвто си е прекрасен, обаче бях и принудена да мисля за Мелето.

— Казваш го все едно аз съм виновен.

— Е, нямах намерение да го казвам, но след като ти го изтъкваш, намирам, че съм била убедена. Ти наистина би трябвало да ми се извиниш.

— О, моля те.

— Не съжаляваш ли поне малко за мен? — попита Мелъди. — Да ми се налага да участвам и да стана за смях на цялото население на училището?

— Може би ще удържиш.

Тя го изгледа.

— Виждал ли си някой от моите кръгове, Джоел?

— Ставаш все по-добра.

— Мелето е след три дни!

— Окей — призна той. — Нямаш шанс. Но пък единственият начин да научиш е да опиташ!

— Ти наистина си като професор.

— Ей! — възкликна Джоел, когато приближиха канцеларията. — Възразявам. През цялата си кариера като ученик работих много упорито да бъда нарушител. Бас държа, че са ме скъсали по повече предмети от теб.

— Съмнявам се — надменно отвърна тя. — Пък и дори да си прав, не вярвам да си се провалял толкова зрелищно и смущаващо като мен.

Джоел се усмихна.

— Признавам ти точката. Никой не е толкова зрелищно смущаващ като теб, Мелъди.

— Не казах това.

Пред канцеларията Джоел забеляза полицейската охрана.

— Е, ето нещо хубаво от всичко това — каза Мелъди. — Ако директор Йорк ограничи Мелето само за ученици и преподаватели, то няма да се излагам пред родителите ми.

— Чакай малко. Те наистина ли ще дойдат?

— Винаги идват на Мелето — отговори тя с гримаса. — Особено когато участва някое от децата им.

— Като говориш за тях, излиза, че те мразят или нещо от сорта.

— Не е това. Просто… хмм, те са важни хора. Заети. Нямат много време за дъщерята, която явно не разбира ритматиката както трябва.

— Не може да е толкова зле.

Тя вдигна вежда.

— Имам двама братя и една сестра, всичките по-големи от мен, всичките ритматисти. Всеки от тях е печелил Мелето поне два пъти в кариерата си. Уилям спечели и през четирите години, когато участва.

— Охо! — възкликна Джоел.

— А аз не мога и един кръг да направя както трябва — продължи Мелъди и закрачи бързо. Джоел я догони.

— Те не са лоши хора. Но мисля, че им е по-лесно да ме оставят тук. Флорида е достатъчно далеч да не им се налага да ме виждат често. Вероятно мога да си ходя у дома през уикендите. Правех го в началото. Напоследък обаче, след смъртта на Уилям… е, вкъщи не е много весело.

— Смъртта ли каза? — възкликна Джоел.