Ритматистът

Мелъди го побутна.

— Отче, не искам да съм… непочтителен, но се притеснявам за моето въвеждане. Не влязох в залата.

— Ах, да, дете мое. Разбирам тревогата ти, но няма нужда да се боиш за спасението си. По цял свят има места, където църквата не е достатъчно богата, та да изгради цяла катедрала и там дори няма зали на въвеждането! А тамошните хора не са по-зле от нас.

— Но те не могат да станат ритматисти — възрази Джоел.

— Така е, не могат.

— Аз не получих възможност — продължи Джоел. — Тогава. Да стана ритматист.

— Ти получи възможност, синко. Просто не можа да се възползваш от нея. Дете мое, твърде много хора мислят надълго и нашироко по въпроса. Господарят приема и ритматисти, и неритматисти. Всички сме еднакви за Него. Да си ритматист означава да си избран да служиш — целта не е да направи човека могъщ или егоцентричен. Да се търсят такива неща е грях, на който — опасявам се — твърде много от нас не обръщат внимание.

Джоел се изчерви. Отец Стюарт явно смяташе разговора за приключен, топло му се усмихна, положи длан на рамото му и го благослови. После се обърна към следващия богомолец.

— Отче — рече Джоел. — Искам да участвам във въвеждането тази седмица.

Отец Стюарт се сепна и се обърна.

— Синко, прекалено голям си!

— Аз…

— Това няма значение — пъргаво се намеси Мелъди и прекъсна Джоел. — Човек може да бъде въведен на всяка възраст. Не е ли вярно? Споменава се в Молитвеника.

— Да — отговори отец Стюарт. — Но обикновено това се отнася до хора, които приемат благовестието на нашия Господар след осемгодишна възраст.

— Обаче би могло да се отнася и до Джоел — продължи Мелъди.

— Той вече беше въведен!

— Не е влязъл в залата на въвеждането — настоя тя. — Не знаете ли случая на Рой Стивънс? На него му е било позволено въвеждане на деветгодишна възраст, защото е бил болен на Четвърти юли.

— Но това стана чак в Мейнфорд. В съвсем друга архиепископия! Там правят някои странни неща. Няма причина отново да въвеждаме Джоел.

— Да, ако не броим това да му се даде възможност да стане ритматист — възрази Мелъди.

Отец Стюарт въздъхна и поклати глава.

— Явно добре си изучила думите, дете мое, но не схващаш значението. Повярвай ми. Аз знам кое е най-доброто.

— Нима? — извиси глас Мелъди, когато отецът отново се обърна. — И защо не кажете на Джоел каква е истинската причина да не го поканите в залата на въвеждането преди осем години? Може би защото са ремонтирали северната стена заради наводнение?

— Мелъди — обади се Джоел и я улови за ръката, когато тя почна да става нападателна.

— Ами ако Господарят е искал Джоел да стане ритматист? — не спираше тя. — Обмислихте ли това, когато Вие го лишихте от тази възможност? И то, само защото обновявахте катедралата си. Струва ли това душата и бъдещето на едно момче?

Джоел се смущаваше все повече и повече, а гласът на Мелъди звънтеше в инак тържествената зала. Опита се да я накара да замълчи, но тя не му обърна внимание.