Ритматистът

— Ще бъде болезнено.

— Това е традиционно забавление.

— Същото е било и с изгарянето на вещици — отвърна Мелъди. — Освен ако ти не си вещицата.

Джоел се усмихна. Стигнаха до Залата на Създаването. Отидоха до една от вратите и Мелъди се пресегна да отвори.

Джоел застина. Това беше кабинетът на Нализар.

— Тук?

— Аха — отговори Мелъди с гримаса. — От канцеларията имат съобщение за него. А, забравих. — Тя отвори чантата си и извади Произход на силата, книгата, която Джоел беше поръчал преди няколко седмици. — Поръчал е тази книга и от библиотеката се свързаха с мен, понеже аз я взех.

— Нализар иска тази книга?

— Ъх… да. Нали точно това казах. Намерих я в кабинета на Фич, където ти я беше оставил. Извинявай.

— Не си ти виновна — рече Джоел. Надяваше се, че ще може да разбере книгата, след като се запознае с текстовете на баща си.

— Връщам се след секунда — каза Мелъди, отвори и се втурна нагоре по стълбите.

Джоел чакаше долу — нямаше желание да се среща с Нализар. Но… защо професорът е поискал тази книга?

Нализар е замесен по някакъв начин, размишляваше Джоел, докато заобикаляше сградата, за да надзърне през прозореца на кабинета му. Аз…

Той се закова на място. Нализар стоеше на прозореца. Носеше червения кител закопчан чак до брадичката. Оглеждаше кампуса. Погледът му мина през Джоел, сякаш не го забеляза.

После рязко обърна глава към него и погледите им се срещнаха.

Друг път, когато видеше професора, Джоел го намираше високомерен. Арогантен по един младежки, почти наивен начин.

А сега в изражението му нямаше нищо подобно. Нализар стоеше в сенчестата стая, изправен, с ръце зад гърба и гледаше надолу към Джоел. Умислено.

После се обърна — явно чу почукването на Мелъди — и се отдалечи от прозореца. След няколко минути тя слезе, помъкнала камара книги. В чантата ѝ имаше още. Джоел се завтече да ѝ помогне.

— Ух — изпъшка Мелъди, когато той взе половината. — Благодаря. Виж, това може да ти се стори интересно. — Тя плъзна една от книгите върху купчината.

Джоел я взе. Постулати върху възможността за съществуването на нови и неоткрити ритматически линии от Джералд Тафингтън. Тъкмо нея искаше да открадне от Нализар, когато професорът я поръча преди няколко седмици.

— Ти си я откраднала? — попита той приглушено.

— Ами — отвърна Мелъди, докато крачеше надолу по хълма, понесла книгите. — Каза ми да ги върна в библиотеката, все едно съм някакво поукрасено момиче за всичко.

— Мелъди, ти си точно това. Само дето не си „поукрасена“.

Тя изсумтя и двамата продължиха по пътя си.

— Той определено взима много книги — рече Джоел, разглеждайки заглавията, които носеше. — И всички са по теория на ритматиката.

— Е, нали е професор. Ей, какво правиш?

— Проверявам кога ги е поръчвал — обясни Джоел и се помъчи да крепи книгите, за да прелисти на последната страница на всяка и да види печата на картончето. — Изглежда е взел тези за по-малко от две седмици.