Обвинението

— Поръчах си на бара чаша вино и седнах да я чакам. Накрая си тръгнах.

— Споменахте ли на някого в ресторанта, че я чакате?

— Да. Попитах оберкелнера дали е идвала и дали е оставила съобщение за мен. Познаваха я, нали се появява по телевизията.

Бъргър го разпитва надълго и нашироко за оберкелнера, как се казва, как е бил облечен Шандон оная вечер, колко е платил за виното и дали в брой, когато е попитал за Сюзан, представил ли се е по име. Разбира се, че не. Прокурорката посвещава на това цели пет минути. Споменава пред мен, че от бистрото се били обадили в полицията и били съобщили как се е появил мъж, който бил казал, че чака Сюзан Плес. Още тогава били проверили най-старателно случая. Оказало се вярно. Описанието на облеклото на мъжа съвпадало с онова, което бил дал и Шандон. Непознатият наистина бил поръчал на бара чаша червено вино и бил питал за Сюзан, но не се бил представил по име. Този мъж отговарял и на описанието на човека, вечерял предния ден заедно със Сюзан в ресторант „Луми“.

— А споменавали ли сте пред някого, че в нощта на убийството сте били с нея? — казва върху записа Бъргър.

— Не. След като разбрах какво се е случило, трябваше да мълча като гроб.

— А какво разбрахте, че се е случило?

— Те са го направили. Те са я убили. За да го лепнат на мен.

— Пак ли?

— Преди това съм бил с жени и в Париж. Те убиха и тях.

— Били сте с тези жени преди смъртта на Сюзан ли?

— Да, може би с една-две. И с няколко след това. Същото сполетя и тях, понеже ме следяха. Ето защо започнах да се крия, а от стреса и несгодите здравословното ми състояние рязко се влоши. Беше истински кошмар, а не смеех да кажа и гък. Кой щеше да ми повярва?

— Уместен въпрос — отсича рязко Бъргър. — Защото знаете ли? Лично аз не ви вярвам, господине. Вие сте убили Сюзан, нали, господине?

— Не, не съм я убивал.

— Изнасилили сте я, нали, господине?

— Не съм я изнасилвал.

— Били сте я и сте я хапали, нали, господине?

— Не, не съм. Затова и не казах нищо на никого. Кой ще ми повярва? Кой ще повярва, че някой се опитва да ме унищожи само защото смята, че баща ми е престъпник, мафиотски бос?

— Не сте казали на полицията и на никой друг, че сте последният, който е виждал Сюзан жива, защото сте я убили, нали, господине?

— Не съм казвал на никого. Кажех ли, щяха да ме обвинят, че съм я убил, точно както сега ме обвинявате вие. Върнах се в Париж. Скитах се немил-недраг. Надявах се да ме забравят, но къде ти! Както виждате, не са.

— Знаете ли, господине, че по цялото тяло на Сюзан имаше следи от ухапване, че по тях бе намерена вашата слюнка и че ДНК на слюнката и на семенната течност, открита във влагалището й, съвпадат с вашата ДНК.

Той отново вперва черните очила в прокурорката.