Обвинението

— Не — отвръща прокурорката. — Не си представям как Шандон и мъжът от описанието могат да бъдат един и същи човек. Но слушайте нататък. Става още по-странно.

Следващите десет минути гледам как Шандон смуче през сламката от пепси-колата, как пуши цигара от цигара и разказва някакви небивалици как бил със Сюзан в жилището й. Описва с изумителни подробности обстановката вътре, като се почне от килимите върху паркета и се стигне до меката мебел с тапицерия на цветя и лампите в стил „Тифани“. Твърди, че не бил възхитен от вкуса й, че стените били задръстени с просташки плакати на музейни експонати, имало и графики с морски пейзажи и коне. Сюзан обичала конете, обяснява той. Била му разправила, че е израсла сред коне и че й било ужасно мъчно за тях. Бъргър почуква по масата в заседателната зала до кабинета ми всеки път, когато иска да потвърди казаното от Шандон. Да, от описанието му на жилището излизало, че по едно или друго време той наистина е бил там. Да, Сюзан наистина била израсла сред коне. Да, да, всичко съвпадало.

— Майко мила! — клатя глава и ме плисва страх, от който на гърлото ми засяда буца.

Наясно съм накъде отиват нещата. Не ми се мисли за това. Но дълбоко в себе си няма как да не мисля. Шандон ще каже, че съм го поканила в къщата си.

— Това в колко часа става? — пита Бъргър на видеозаписа. — Казахте, че Сюзан е отворила бутилка бяло вино. В колко часа го направи?

— Някъде в десет-единайсет. Не помня. Виното не ставаше за пиене.

— Колко бяхте пили в ресторанта?

— Най-много половин бутилка. Почти не съм пил от виното, което тя ми наля по-късно. Долнопробно калифорнийско вино.

— Значи не сте били пиян.

— Никога не съм пиян.

— Разсъждавали сте трезво.

— Разбира се.

— А според вас Сюзан пияна ли беше?

— Мъничко. По-скоро щастлива, беше щастлива. Седнахме на канапето в хола. Оттам се откриваше прекрасна гледка на югозапад. От хола се виждаше червеният знак на хотел „Есекс Хаус“ в парка.

— Всичко съвпада — пояснява вече на мен Бъргър и отново почуква по масата. — Алкохолът в кръвта й беше нула и единайсет на сто. Жената си беше пийнала, но малко — допълва тя подробности от аутопсията на Сюзан Плес.

— После какво стана? — пита тя вече Шандон.

— Държахме се за ръце. Сюзан захапваше пръстите ми един по един, беше много възбуждащо. Започнахме да се целуваме.

— Знаете ли колко часът е било по това време?

— Нямах причини да си гледам часовника.

— Носехте ли часовник?

— Да.

— Имате ли го още?

— Не. Заради тях сега живея по-зле. — Изрича думата „тях“ така, сякаш я избълва. Каже ли я, и във въздуха се разлетява слюнка — толкова ги мрази, и изглежда искрен. — Останах без пари. Оставих часовника в една заложна къща.