Обвинението

— Вечно е пияна.

— Да не е алкохоличка?

— Само се налива.

— Всеки ден ли?

— Всеки ден, от сутрин до вечер. После се разстройва и го удря на плач.

— Уж не живеете с нея, а знаете, че пие всеки ден, от сутрин до вечер.

— Споменавал ми е Тома. Откакто я помня, си е такава. Винаги са ми казвали, че не изтрезнявала. Малкото пъти, когато съм ходил у нашите, е била пияна. Веднъж дори ми обясниха, че съм болен по рождение вероятно защото е пиела и по време на бременността.

Бъргър ме поглежда.

— Възможно ли е?

— Алкохолен синдром на плода ли? — Замислям се. — Малко вероятно. Умственото и физическото изоставане в тежка форма обикновено се появява само при майки алкохолички, а кожните заболявания, каквото е хипертрихозата, е най-малкото, от което ще страда детето.

— Това не означава, че Шандон не е убеден, че именно майка му е виновна за неговото страдание.

— Със сигурност може да смята така — съгласявам се аз.

— И това донякъде обяснява крайната му омраза към жените.

— Доколкото нещо изобщо може да обясни такава омраза — вметвам аз.

На видеозаписа Бъргър е върнала Шандон към разговора, който той твърди, че е провел с моргата в Ричмънд.

— Значи сте се опитали да се свържете по телефона с доктор Скарпета, но не сте успели. После какво направихте?

— На другия ден, в петък, чух по телевизора в мотелската стая, че е убита още една жена. Този път полицайка. Прекъснаха новините, гледам какво предават и следващото нещо, което камерите показват, е голям черен автомобил, който пристига на местопрестъплението — обясниха, че това била съдебната лекарка, доктор Скарпета де. Реших незабавно да отида там. Да я изчакам да си тръгне и да се приближа. Да й кажа, че трябва да поговорим. Спрях такси.

Тук изумителната му памет го подвежда. Шандон не помни от коя фирма е било таксито, не помни дори цвета на автомобила, помни само, че шофьорът бил „черен“. В Ричмънд към осемдесет на сто от таксиметровите шофьори са чернокожи. Шандон твърди, че докато отивал към местопрестъплението — знаел адреса, понеже го били съобщили по новините — пак били прекъснали емисиите. Този път, за да предупредят хората да се пазят от убиеца, вероятно страдащ от необичайно заболяване, заради което изглеждал твърде странно. Ето как Шандон описва хипертрихозата.

— Сега вече се убедих — продължава той. — Заложили са ми капан и всички смятат, че аз съм убил жените в Ричмънд. Както седях на задната седалка в таксито, изпаднах в ужас — не знаех какво да правя. Попитах шофьора: „Познавате ли жената, за която говорят? Скарпета“. Той отвърна, че в града я познавало мало и голямо. Сетне се поинтересувах къде живее и обясних, че съм турист. Откара ме човекът в квартала й, но не влязохме по уличките, защото имаше бариера с охрана. Сега обаче знаех достатъчно, за да я открия и сам. Слязох от таксито на няколко пресечки оттам. Бях решен да я намеря, преди да е станало прекалено късно.