Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Колегата му изсумтя.
– И все пак – каза той, – не можеш да не се зачудиш...
***
Първата година в Мливари, дванадесетата на Арлен, премина бързо, докато той се срастваше с ролята си на чирак-защитник. Първата задача на Коб беше да го научи да чете. Арлен знаеше защити, невиждани досега в Мливари, и Коб ги искаше съхранени на хартия колкото се може по-скоро.
Арлен се захвана настървено с четенето и вече се чудеше как въобще се е справял без него. Изгубваше се в книгите с часове. Отначало устните му се мърдаха леко, но скоро той започна бързо да прелиства страниците, с очи, шарещи по листата.
Коб нямаше причина да се оплаква. Арлен работеше по-усърдно от всеки чирак, който някога бе обучавал, оставаше до късно през нощта и дълбаеше защити. Коб често си лягаше с мисълта за работата, която го очакваше на следващия ден, а когато се будеше заедно с първите слънчеви лъчи, я намираше вече свършена.
След като се научи на букви, на Арлен му бе възложено да запише личния си репертоар от защити заедно с описанията им в тефтер, който майсторът специално му купи за целта. Хартията беше скъпа в Мливари, където горите бяха рядкост, пък и малцина обикновени граждани бяха виждали в живота си цял тефтер, но Коб се надсмя над цената.
– Дори най-лошият гримоар струва сто пъти колкото хартията, на която е изписан – каза той.
– Гримоар? – попита Арлен.
– Книга със защити – каза Коб. – Всеки защитник си има свой, а те пазят внимателно тайните си.
Арлен истински ценеше скъпоценния подарък и изпълваше страниците му с бавна и сигурна ръка. Когато вече не можеше да източи нищо повече от паметта си, Коб проучи книгата с изумление.
– Създателю, имаш ли някаква представа колко ценна е тази книга, момче? – попита той.
Арлен вдигна поглед от защитата, която изсичаше в един каменен стълб, и сви рамене.
– Всеки старец в Потока на Тибит ще те научи на тези защити – отвърна той.
– Може и да е така – каза Коб, – но това, което се смята за обикновено в Потока на Тибит, тук е заровено съкровище. Ето тази защита тук – той посочи една от страниците, – наистина ли превръща огъня в прохладен ветрец?
Арлен се разсмя.
– Майка ми я обичаше тази – каза той. – В горещите летни нощи ù се искаше огнените демони да дойдат до прозорците, за да охладят къщата с дъха си.
– Невероятно – каза Коб и поклати глава. – Искам да копираш това още няколко пъти, Арлен. Ще те направи много богат човек.
– Какво имаш предвид? – попита Арлен.
– Хората биха дали цяло състояние за копие от тази книга – каза Коб. – Може би дори не бива да ги продаваме. Бихме могли да станем най-търсените защитници в града, ако ги запазим в тайна.
Арлен се намръщи.
– Не е честно да ги пазим в тайна – каза той. – Баща ми винаги ми е казвал, че защитите са на всички.
– Всеки защитник си има своите тайни, Арлен – каза Коб. – Така си изкарваме хляба.
– Изкарваме си хляба като дълбаем защитни стълбове и боядисваме каси на врати – възрази Арлен, – а не като складираме тайни, които биха могли да спасят човешки живот. Да отказваме ли подслон на тези, които са прекалено бедни за да си платят?
– Разбира се, че не – каза Коб, – но това е различно.
– По какъв начин? – попита Арлен. – В Потока на Тибит нямахме защитници. Всички сами поставяхме защитите на домовете си, а тези, които бяха по-добри, помагаха на тези, които бяха по-зле, без да искат нищо в замяна. Защо ние да го правим? Битката не е помежду ни, а между нас и демоните!
– Крепостта Мливари не е като Потока на Тибит, момче – навъси се Коб. – Тук нещата струват пари. Ако нямаш пари, ставаш просяк. Аз имам умение, както всеки пекар или каменоделец. Защо да не искам пари за труда си?
Арлен не продума доста време.
– Коб, ти ‘що не си богат? – попита той накрая.
– Какво?
– Като Рейджън – изясни Арлен. – Каза, че си бил вестоносец на херцога. Защо не живееш в имение със слуги, които да вършат всичко вместо теб? Защо въобще се занимаваш с това?
Коб издиша дълго и тежко.
– Парите са непостоянно нещо, Арлен – каза той. – В един момент може да имаш повече пари отколкото идеи, за какво да ги харчиш, а в следващия... може да се озовеш на улицата и да просиш за храна.
Арлен се сети за просяците, които видя през първия си ден в Мливари. Оттогава беше видял още много, как крадат тор, за да я горят и да се топлят, как спят в обществени защитени подслони, как просят за храна.
– Какво се случи с твоите пари, Коб? – попита той.