Защитения

– Хубаво – намръщи се Елиса, но миг по-късно гласът ù омекна. – Сега ела да сложиш бебе в корема ми – прошепна тя.

Арлен побърза към стаята си.

Както винаги, очите на Арлен се отвориха преди изгрев, но за момент си помисли, че все още спи и се носи на облак. После се сети къде се намира и се изтегна, а под себе си усещаше възхитителната мекота на пуха, натъпкан в матрака и възглавницата, както и топлината на дебелия юрган. От огъня в камината беше останала само жарава.

Идеята да остане в леглото силно го изкушаваше, но пикочният му мехур му помогна, като го застави да се измъкне от меката прегръдка. Плъзна се на студения под и извади гърнетата изпод леглото, както му беше казала Маргрит. Уринира в едното, изходи се в другото, а после остави и двете пред вратата, за да ги отнесат и използват в градината. Почвата в Мливари беше камениста и населението му не хвърляше нищо на вятъра.

Арлен отиде до прозореца. Миналата нощ се бе взирал в него, докато клепачите не му натежаха, но все още се чувстваше запленен от стъклото. На вид там сякаш нямаше нищо, но на допир то беше здраво и непоклатимо, като защитна мрежа. Прокара пръст по стъклото и нарисува черта в утринната кондензация. Спомни си защитите от преносимия кръг на Рейджън и превърна линията в един от символите. Изписа няколко други, а после задиша в стъклото за да замъгли очертанията и да започне наново.

Щом привърши, се облече и слезе на долния етаж, където намери Рейджън да отпива от чая си до един от прозорците и да наблюдава изгряващото над планините слънце.

– Рано си станал – отбеляза Рейджън с усмивка. – Ще излезе вестоносец от тебе – каза той и Арлен се изпълни с гордост.

– Днес ще те запозная с един мой приятел – каза Рейджън. – Защитник. Той ме обучи, когато бях на твоята възраст и сега се нуждае от чирак.

– Не мога ли просто да стана твой чирак? – попита Арлен с надежда. – Ще се трудя усърдно.

Рейджън се засмя.

– Не се съмнявам – каза той, – но аз съм лош учител и прекарвам повече време вън от града, отколкото в него. Ще научиш много от Коб. Бил е вестоносец още преди да се родя.

Арлен се оживи от това.

– Кога ще се запозная с него? – попита той.

– Слънцето е изгряло – отвърна Рейджън. – Нищо не ни спира да отидем веднага след закуска.

Малко по-късно Елиса се присъедини към тях в трапезарията. Прислужниците на Рейджън отрупаха гигантска маса с бекон, шунка, хляб, намазан с мед, яйца, картофи и едри печени ябълки. Арлен излапа закуската си набързо, нетърпелив да тръгне из града. Когато приключи, остана на масата да зяпа Рейджън, докато яде. Той обаче не му обърна никакво внимание и продължи да дъвче с влудяваща мудност, докато Арлен се въртеше на мястото си.

Най-накрая вестоносецът остави вилицата и избърса устата си.

– Ох, добре – каза той и стана. – Можем да тръгваме.

Арлен засия и скочи от мястото си.

– Не бързайте толкова – каза Елиса и двамата мъже спряха на място. Арлен не беше готов за чувствата, които тези думи пробудиха в него, ехо от майка му, и преглътна изблика на емоции.