Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Никъде няма да ходите, преди да дойде шивачът, за да вземе мярка на Арлен – каза тя.
– Защо? – попита Арлен. – Маргрит изпра дрехите ми и закърпи скъсаното.
– Оценявам загрижеността ти, любов моя – каза Рейджън в защита на Арлен, – но едва ли има нужда да бързаме с новите дрехи, след като беседата с херцога вече мина.
– Това не подлежи на обсъждане – уведоми ги Елиса и се изправи от стола си. – Няма да позволя гост в нашата къща да се размотава наоколо като някой просяк.
Вестоносецът забеляза положението на веждите на съпругата си и въздъхна.
– Остави, Арлен – посъветва го той тихичко. – Явно никъде няма да ходим, преди да остане доволна.
Шивачът пристигна малко по-късно, дребен човек с чевръсти пръсти, който проучи всеки саниметър от Арлен с възлестите си конци и внимателно записа данните с тебешир върху една дъсчица. Когато привърши, проведе оживен разговор с Лейди Елиса, поклони се и излезе.
Елиса се понесе към Арлен и се наведе, за да е на една височина лицето ù с неговото.
– Не беше толкова страшно, нали? – попита тя, пооправи му ризата и отмести косата от лицето му. – Сега вече можеш да изтичаш с Рейджън, за да видите майстор Коб.
Тя го погали по бузата с хладната си, мека ръка и за момент той се отпусна в познатия допир, но след това рязко се отдръпна с разширени очи.
Рейджън забеляза погледа му, както и нараненото изражение на жена си, когато Арлен заотстъпва назад от нея сякаш беше демон.
– Мисля, че преди малко нарани чувствата на Елиса, Арлен – каза Рейджън, когато излязоха от двора.
– Тя не ми е майка – каза Арлен, като потискаше вината си.
– Липсва ли ти? – попита Рейджън. – Майка ти, имам предвид.
– Да – отвърна Арлен тихо.
Рейджън кимна и не каза нищо повече, за което Арлен му беше благодарен. Повървяха мълчаливо и странностите на Мливари бързо отвлякоха вниманието му от случката. Миризмата от торните каручки се носеше навсякъде, докато събирачите вървяха от къща на къща и прибираха нощните отпадъци.
– Пф! – каза Арлен, запушил нос. – Целият град смърди по-лошо от обор! Как издържате?
– Така е най-вече сутрин, докато минават събирачите – отвърна Рейджън. – Свиква се. Някога сме имали канали, тунели, които минават под всяка къща и отнасят отпадъците, но са ги запечатали преди векове, защото ядроните са ги използвали, за да проникват в града.
– Не можете ли просто да изкопаете тоалетни ями? – попита Арлен.
– Мливарийската почва е камениста – каза Рейджън. – Тези, които нямат частни дворове за торене, са задължени да предават изпражненията си на събирачите за Градините на Херцога. Такъв е законът.
– Този закон смърди – каза Арлен.
Рейджън се засмя.
– Може би – отвърна той. – Но ни храни и движи икономиката. Ако видиш каква къща е вдигнал шефът на гилдията на събирачите, моята ще ти се стори като като барака.
– Сигурен съм, че твоята мирише по-добре – каза Арлен и Рейджън отново се разсмя.
Накрая те свиха при един ъгъл и спряха пред малка, но солидна работилница. Около прозорците ù бяха издълбани изкусни защити, чиято плетеница достигаше до навеса и рамката на вратата. Арлен оцени прецизността на тези защити. Който и да ги беше направил, имаше веща ръка.
Влязоха, придружени от звън на камбанки и Арлен се ококори при вида на това, което работилницата съдържаше. Защити във всякаква форма и големина, изработени от най-различни материали, изпълваха стаята.
– Изчакай тук – каза Рейджън и тръгна през помещението, за да говори с един мъж, който седеше зад тезгяха. Арлен почти не му обърна внимание, тъй като разглеждаше стаята. Прокарваше пръсти по защити, втъкани в стенни килими, издълбани в гладки речни камъни и изляти от метал. Имаше инкрустирани стълбове за нивите и преносим кръг като този на Рейджън. Арлен се опита да запамети защитите, които вижда, но те просто бяха прекалено много.
– Арлен, ела насам! – провикна се Рейджън след няколко минути.
Арлен се сепна и се втурна към него.
– Това е майстор Коб – каза Рейджън и махна с ръка към един мъж около шесдесетте, за да го представи. Нисък за мливариец, той имаше вид на здравеняк, понатрупал килограми с годините. Гъста побеляваща брада, примесена с остатъци от някогашния си черен цвят, покриваше лицето му, а късо-подстриганата му коса оредяваше на темето му. Кожата му беше прорязана от дълбоки бръчки и обветрена, и якото му ръкостискане сякаш погълна ръката на Арлен.